Горката баба Марийка е сравнително добре. Вчера й занесох 5 бутилки вода. Този път водата беше минерална, налях я от чешма за общо ползване в гр. Белово (на път за Долна баня се минава оттам!), тъй че нищо не пречи тъй добродетелният и съзнателен гражданин-антифашист Пашев отново да ме докладва на прокурор, този път обаче, за негово улеснение, му съобщавам, че водата я "откраднах" от въпросната чешма в Белово. (Крайно съм затруднен откъде да наливам вода за бабата, тия големи бутилки няма как да ги наливам от чешмите в къщи, от избата чешмата за общо ползване няма как да я ползвам по понятни причини, а от ранчото имам проблеми със съсобственика на помпата, той е под влияние на въпросния добродетелен гражданин и ми забрани да ползвам общата помпа за вода на баба Марийка!) Временно реших въпроса с водата като налях вода от Белово, за следващия път ще си блъскам главата да измисля откъде да я налея.
Няколко думи да кажа и за баба Марийка. Тя ми се видя добре, въпреки че на нейните 90 години да спи в съвсем неотоплявана стая със счупени прозорци е цяло чудо как не е измръзнала още; вероятно и заради нея Бог държи времето в Пловдив и България още меко, знам ли, не мога да си обясня тия неща с моя слаб разсъдък?! (Добродетелният гражданин-антифашист Пашев, който, апропо, беше обещал да помогне да й сложим здрав прозорец, си смени позицията и заяви, че е неправилно да се помага на бабата щото за нея следвало да се погрижи... държавата! Аз обаче, понеже съм крайно лош човек, продължавам да й нося поне вода, което означава, че поради лошотията си й вредя; така именно разбира нещата същият този тъй милосърден и добродетелен гражданин Пашев!)
Аз за този почти час при бабата обаче едва не замръзнах, краката ми станаха ледени, кокалите ме заболяха от студ на нейния 12-ти етаж; студът вътре е значително по-силен отколкото е студено отвън! В тази връзка пак да повторя: цяло чудо е, че в тия напълно нечовешки условия баба Марийка оцелява въпреки всички закони на природата, от което следва, че Бог й помага и я пази! Но ний, понеже сме неспасяеми тъпанари, не само че не разбираме това, но и се правим на изоглавени, че то не ни засяга! А пък и, както виждате, никой не зацепва, че ако направи някакво добро на бабата, все едно на самия Бог го е направил, от което следва, че доброто ще му се върне стократно!!!
Както и да е, поговорихме си с бабата почти час, тя ми разказа всичко онова, което й се върти в главата и което няма с кого да сподели; понеже исках да я питам някои неща, бях пуснал камерата и записах разговора ни, той е близо час. И сега се чудя дали да кача записа в ютюб, знаете, че има лоши хора, които могат да се гаврят с бабата, да злословят по неин и по мой адрес, но от друга страна пък ми се иска повече хора да разберат в какво състояние е баба Марийка Не крия, че имам крехка надежда, че може би ще се намери някой съсед с добра душа около нея, съсед от нейния или от съседен блок, който да започне да й помага, да разговаря с нея по човешки, да се грижи за нея, щото аз съм затънал в проблеми, не съм добре и със здравето, а стане нещо с мен, бабата ще остане съвсем сама и самотна, а тя е и беззащитна, тя е вече почти като дете с акъла си, което личи много добре от записа.
Та значи не знам какво да правя с този запис, ако някой може да ми даде съвет дали да го пусна, дали да му дам публичност, да ми каже; аз лично съм разколебан дотам, че съвсем не мога да взема решение.
И тъй, да запитам с крехка надежда: Ще се намери ли някой съсед с добра душа около баба Марийка, който да започне да й помага, да разговаря с нея по човешки, да се грижи за нея?
Толкова засега. Приятни размисли и хубав ден ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар