Защо русофилите, поклонниците на руския империализъм, нямат право да споменават името на Дякон Игнатий - Васил Лъвский?

Право на отговор от лично име в името на Левски

19.02.2023 от Иво Инджев

Професор Пламен Павлов влиза в спор чрез своя статия в рашисткия вестник “Труд” с тезата, че Левски е съзнателно съден като криминален престъпник (и то по внушение на руския наместник на Балканите Николай Игнатиев). 

Нека направя категорична уговорка: не подлагам на съмнение научния авторитет на проф. Павлов. За разлика от много, много други професори с откровено рашистки възгледи, като “проф” Нина Дюлгерова, “проф” Светлана Шаренкова, “проф” Захари Захариев и още водещи фигури на профанацията на нацията в руска полза у нас, професор Павлов не може да бъде заподозрян, че е част от рашистката пета колона.

Той дори пише нещо, което споменатите по-горе “проф” не могат да преглътнат като факт относно позицията на Левски:

“За разлика от други тогавашни дейци, Левски никога не агитирал с басни за помощта на „московците“, „братята“ сърби и тем подобни…”. 

Но!

Позволявам си да оспоря не научния доклад на проф. Павлов, изложен под формата на статия, а да не се съглася с избора му на трибуна в крайно бесния Блъсков “Труд”, задавайки също така няколко въпроса в разрез с тезата на г-н Павлов.

Дразнещото в публикацията му е презрителното му отношение към опонентите. Обобщава ги като “жълти медии”, лекомислени “звани и незвани капацитети”. По този начин, съзнателно или не, се нарежда сред онези, които пледират да бъде запушена устата на автори, които са си позволили друго мнение. Именно това призова в същия “Труд” “проф” Дюлгерова - да ми бъде забранено да пиша. Не само по този въпрос, но и изобщо.

Жалко е, че уважаваният от мен историк на практика й приглася. Застава също на близка позиция до рашистите на копейкин, които се опитаха да ме линчуват в Добрич при представянето на книгата ми “Измамата “Сн Стефано”, крещейки “кой си ти, бе , историк ли си бе”.

Историк съм по диплома и без да съм “проф” (професионалист). Далеч съм от мисълта да се сравнявам с великана Захари Стоянов, който не е бил историк, но е останал в българската история като най-достоверния летописец на историята на най-бурната част от българските борби за освобождение. Това не пречи рашистите да го оплюват като “овчарчето от Медвен” и да му отричат правото да е цитирал достоверно позицията на Апостола, споделяна пред съмишленици:

“Никому не се надѣвайте, — говорѣше той. — Ако ние не сме способни сами да се освободимъ, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново въ робство…”

Цитатът е от фототипно издание на „Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му”, Захари Стояновъ, ПЛОВДИВЪ, 1883, глава 11 „Трябват пари”, стр. 97  

Знам, че в една статия  не могат да бъдат изчерпани всички аспекти на толкова голям въпрос, като причините за осъждането и обесването на Левски. И все пак е интересно, че г-н Павлов намеква нещо важно и напълно неизвестно на широката публика в частта за Каравелов - цитирам отново заедно с още едно изречение - “За разлика от други тогавашни дейци, Левски никога не агитирал с басни за помощта на „московците“, „братята“ сърби и тем подобни… Разбира се, този план го няма във вестниците на Каравелов, а и посветени в него са били ограничен брой дейци”.

Защо не е било възможно във вестниците на Каравелов да бъде написана истината, че Левски не е е агитирал за помощта на “московците”…”? Премълчава отговора професорът. А той е твърде неприятен. Каравелов, уви, е бил сред онези, които московците успяват да поставят под своя контрол. Познайте как…

... Левски с това се е отличавал от масата лидери на националноосвободителното ни движение, движени също от патриотични подбуди, но управлявани от московската агентура. Лидерът й на Балканите е бил Николай Игнатиев, който удря на камък в това отношение с Левски. И не случайно гузно не го споменава нито веднъж в своите “Записки”. Направих си труда да ги изчета под лупа въпреки огромния им обем, за да съм сигурен, че не греша: няма го Левски в спомените на Игнатиев, селекционера на отбора от 4 предатели в османската съдебна комисия, осъдила Апостола на смърт.

Също така съм си направил труда в книгата си “Измамата “Сан Стефано” да цитирам обилно обратното: руските военни кореспонденти Данченко и Утин отлично са знаели кой е Левски и са го описали възторжено за своята аудитория като български  национален герой. Възможно ли е двама руски пришълци на Балканите през 1877 г. да са знаели това, а Игнатиев да не е чувал за Левски? (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Каква е истината за присъдата срещу Васил Левски

Автор: Проф. Пламен Павлов

Левски е осъден на смърт заради своята антидържавна от гледна точка на чуждата власт дейност според текстовете на чл. 55, 56, 57, 66, 67 и 174 от наказателния кодекс. Ето какво пише в заключителния протокол на комисията от 14/26 януари 1873 г.: „… Дякон Левски е влязъл в България с бунтовнически намерения, като е подбуждал населението да въстане с оръжие против Османската държава за придобиване на права; че под негово лично главатарство /…/, освен че е предприел разни бунтовнически деяния, но е изпълнявал точно възложената му дейност, като е държал пред селяните, събрани в селските училища, речи, издавал е печатни брошури под название „Комитетски устави“, и е подбуждал населението към въстание. Като последствие от това подбудителство и насърчаване, образували са се бунтовнически комитети и куриерски служби и са се събирали много парични помощи под предлог да се купува оръжие. От заловената негова кореспонденция се установява положително, че той е кореспондирал относно бунта с някои бунтовници и разбойници в Сърбия и Влашко, че споменатият Дякон Левски е източникът и инициаторът на замисления бунт…“ 

Нека още подчертаем – смъртната присъда не е заради убийството на Стойчо, слугата на ловешкия чорбаджия Денчо Халача, както лекомислено твърдят звани и незвани „капацитети“… Според наказателния кодекс подобно деяние се наказва с 15 години в окови, но и то в случая е третирано не като криминален акт, а като политическо убийство. Процесът и присъдите срещу Левски и неговите съратници ангажират висшите държавни и военни служби на държавата. Начело на комисията е председателят на Държавния съвет на Османската империя генерал Али Саиб паша, две години по-късно главнокомандващ армията! Заедно с него е Шакир бей от Генералния щаб. Смъртната присъда, постановена от комисията, е обсъдена от самия Министерски съвет, който я потвърждава на 21 януари / 2 февруари 1873 г. На 22 януари / 3 февруари 1873 г. султан Абдул Азис подписва решението за екзекуцията на Апостола, изпълнена на 6/18 февруари 1873 г. недалече от мястото, където след Освобождението е изграден неговият паметник в София. 

Смъртната присъда е категорично свидетелство за изключителната значимост на постигнатото от Васил Левски – стратег и организатор на конспиративна мрежа от комитети, чиято цел е възкресяването на българската държава след пет века чуждо господство. Тази истина е осъзната от управляващия елит на Османската империя, от консулите на „Великите сили“, от раждащото се във все още поробена България гражданско общество. Мрежата от комитети, изградена само за около две години, обединява „… всяка класа, пол, занятие...“ според поетичното, но вярно определение на Вазов. ...

ДОБАВКА:

- Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрина до София те пазеха само три заптиета?

- Не знам, ага.

- Аз така заповядах. Можех да пратя 300, аз обаче пратих трима. И знаеш ли защо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в теб. Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш...

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Можете да го чуете във видеото, което ще направя след малко.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo