Искате ли заедно да изследваме един крайно интересен, направо потресаващо любопитен природен, антропологически и "културен", с извинение, феномен?

ВЪПРОС ЗА РАЗМИСЪЛ И ЗА ДИСКУСИЯ: 

Що за човек, с извинение, трябва да си, що за морален изрод трябва да си щом като наричаш своята страна "АПТАЛИЯ" (от турски преведено значи "СТРАНА НА ТЪПАЦИТЕ"!), а пък своя народ, в случая българите, да наричаш "аптали", сиреч, "тъпаци"? 

Каква е болестта на нещастника, комуто в главата е хрумнало по този начин да се изразява - и при това да не съзнава какво по този начин всъщност или де факто прави?! 

Щом всичките ти сънародници са "аптали"-"тъпаци", в такъв случай ти самият що си? Дали също не си аптал и тъпак (само дето обаче си се вманиачил, че за разлика от своите сънародници си голем, видите ли, "умник", което обаче съвсем не е сигурно, понеже, както виждаме, не съзнаваш най-простичка истина!)? :-) 

Ако не си даваш изобщо сметка колко тъпо и грозно е да наричаш ВСИЧКИТЕ си сънародници "тъпаци" ("аптали"!), то това не е ли сигурно доказателство, че най-вероятно единствено ти самият си тъпак и аптал? 

Нормалното в една общност от хора (човеци) е да има ВСЯКАКВИ хора, да има РАЗЛИЧНИ хора в умствено и в нравствено отношение; разбира се, има и завършени глупаци, има и тъпаци, има и наивници, но общо взето те са рядкост; за да стигнеш обаче до такава ПОТРЕСАВАЩА МИЗАНТРОПИЯ, дали това не е знак и свидетелство, че ОЗЛОБЕНОСТТА ти се дължи тъкмо на КРЕЩЯЩА НЕПЪЛНОЦЕННОСТ В УМСТВЕНО, НРАВСТВЕНО, ЛИЧНОСТНО ОТНОШЕНИЕ? 

Щом като въпросното същество, наричащо страната си "АПТАЛИЯ", а народа си - тотална сбирщина от "АПТАЛИ"-ТЪПАЦИ, в същото време е преподавател в университет, т.е. е "академичен", с извинение, деец, то това дали точно не е знак за крайно тежкото състояние на нацията ни? 

"Всички" у нас са "аптали", сиреч, тъпаци, такива само не са тия, дето ти се подмазват, дето те величаят, че си "гений" ("спасител", "месия", "оправяч", "Аллах" дори!!!), казват ти го в очите, публично, а пък ти, слушайки тия глупости, се разтапяш от извратено щастие, т.е. не реагираш никак - това пък поведение що ли показва и що значи? 

Бидейки единствен умник в среда от "пълни тъпаци", ти в същото време се занимаваш от ранна сутрин до късна вечер (а много често и по цели нощи, щото сън не те лови от злоба!) с едно-единствено нещо: да плюеш по най-отвратителен начин един скромен учител по философия и гражданско образование, който обаче се отличава с това, че открито казва какво мисли по истински важните въпроси в свидното ни отечество - това поведение пък що значи и какво показва? 

Възприел си, провъзгласил си тази личност или този учител за "зъл народен враг", наричаш го публично що ти дойде на акъла ("фашист", "комунист", марксист", "дървен философ", тъпанар, "Ачо Сократлето", "дръндософ", "гаргамелист" и какви ли не тъпотии!) и правиш всичко за да го унищожиш - и не съзнаваш, че държейки се по тази начин ти единствено само себе си излагаш, добре де, но да не разбираш дори това що ли пък значи и означава? (Вярно, скрил си се зад разни псевдоними за да изливаш мъката на клетата си озлобена душичка, но нима не е близко до ума, че и това не помага, щото хората, разбира се, не са крайни аптали че да не разбират дори това?) 

Поне това искам да запитам. И още много други въпроси могат да се зададат около представения тук вкратце природен, антропологически и "културен", с извинение, феномен, който предизвиква не от вчера моя горещ изследователски интерес. 

Ще ви бъда крайно благодарен ако се включите в изследването ми, за което предварително най-сърдечно ви благодаря! 

ДОБАВКА: Днес ще поставя този тъй интересен психологически и нравствен казус, представен ми от тъй щедрия живот, на своите ученици, на които преподавам философия и гражданско образование!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo