Дали пълна душевна хармония между антифашистите-апталоборци Пашев и швейцарския хамалин няма някаква тайна и дълбока ХОМОСЕКСУАЛНА основа?

Във връзка с тъй интересните и поучителни случки във фейсбук-групата "В подкрепа на Ангел Грънчаров" (превърнала са напоследък в обилно оцапан руски нужник заради старанията на моите тъй усърдни оплювачи!) реших да поставя публично два крайно интересни въпроса на миролюбивия правдолюбец и академичен антифашист-богомил Георги Пашев; ето какво написах там тази заран:

Кога правдолюбецът Пашев публично ще се покае за това тъй грозно петно в биографията му - когато "злодеят Грънчаров" беше успял да изманипулира собствената негова тъй свята и непорочна особа? И тогава Пашев беше стигнал до грехопадението да седи до "изверга", пардон, до "урода" Грънчаров в предаването "На Агората...", да се усмихва мило, да поддаква, също така да вози същия "урод" Грънчаров с колата си ведно с бездомната тогава баба Марийка, та да я настанява в един католически манастир, да не изброявам всичките тия безбройни негови грехове, за които народът иска от правдолюбеца Пашев не само публично извинение, но и подобаващо разтърсващото ни и дълбоко душевно, искрено, сърдечно дори покаяние?! 

Питам понеже гледаме как правдолюбивият праведник Пашев, скрит, разбира се, зад съответните си лъжливи профили, си позволява да мъмри публично "съгрешилия" Павел Чертовенски, та затова (понеже на нас, философите, много често ни се налага да бъдем тъкмо ГЛАС НАРОДЕН, сиреч да задаваме най-неприятните въпроси!) ми се наложи да задам на същия този праведник тъй неприятния му, убеден съм в това, въпрос. 

И на същото основание, понеже Пашев и неговата тайфа от двама усърдни оплювачи напоследък се изявява като страстен борец и изобличител на тъй гнусните "гейско-педофилски наклонности" на все същия "народен враг Грънчаров", та по тази причина ми се налага пак да изразя съкровените народни въжделения и затова поставям и ето този крайно неприятен на правдолюбеца и моралиста Пашев въпрос: 

Пашев, а вашата тъй неприкрита пламенна любов с т.н. "Прекрасен луд", имаме предвид анонимника, за когото знаем единствено, че е някакъв хамалин, работил в тъй обожаваната от теб Швейцария (вероятно той с това успя да плени тъй жадното за любов твое сърце!), та вашата с Лудия нескривана любовна емоция, сиреч пълна душевна хармония, която вие без капка неудобство демонстрирате не само във вашите скучновати диалози в т.н. ви ТВ-предаване, дали и тя няма някаква тайна и дълбока ХОМОСЕКСУАЛНА основа? 

Виждаш, за разлика от теб, ний нищо не твърдим, ний, народът, само питаме, щот, както е известно, човешките същества са скроени така, че да са любознателни и да питат когато срещнат разни тайнствени и интересни природни и човешки феномени. 

Ще се радваме да ни отговориш най-убедително на толкова интригуващия народа ни въпрос, зер, ти вече си публична личност (нещото, за което, знаем това, тъй силно копнееше и продължаваш да копнееш!), ето, в това ти качество се налага да отговаряш на всякакви въпроси, нали така, миролюбиви наш правдолюбецо? 

Приятни размисли и приятно отговаряне ти желая! 

Апропо, надявам се сам разбираш, че в случая се налага да отговориш от своя собствен профил, а не да използваш разните свои лъжливи профили, някои от които, както всички знаем, използвате с твоята "дама на сърцето", да се изразим така, нарекла се "Прекрасен луд"... 

И понеже си ме блокирал благоразумно на всичките твои истински профили, се налага да ми пратиш отговора си на моя имейл, та да мога да го прочета, другият вариант е да ме разблокираш, което, зная това прекрасно, ти е крайно неприятно, щото тогава нема да можеш да изливаш тъй чистосърдечно мъката, що терзае твоето тъй буйно и обладано от какви ли не емоции страдалческо сърце. 

Хубав ден желая на всички!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo