Ген. Патън в 1945 г.: "Дали не заклахме грешното прасе?"

Калин Манолов: Кого защитават резидентът Радев и петоколонникът Копейкин?

Генерал Патън за руската победа в Берлин през 1945 година: 

“Берлин ме ужаси. Ние унищожихме един добър народ и сме на път да го заменим с диви монголци. След това цяла Европа може да стане комунистическа. Разказаха ми, че през първата седмица след падането на Берлин всички жени, които се опитвали да избягат, били убити, а тези, които не се опитвали да бягат, били изнасилени."

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Важно! Да се знае. (Апропо, дали в "случването" на тъй ненадейната смърт на ген. Патън няма участие КГБ?) 

ДОБАВКА: Генерал Патън за руснаците: 

"Трудността в разбирателството с руснаците се състои в това, че ние не осъзнаваме факта за тяхната принадлежност не към Европа, а към Азия и затова те мислят по друг начин. Ние не сме способни да разберем руснаците, както не можем да разберем китайците или японците, и имайки богат опит от общуването с тях, съм длъжен да кажа, че нямам особено желание да ги разбирам, освен ако не приемете за разбиране това колко олово и желязо са необходими за тяхното изтребване. В допълнение към другите азиатски качества на характера, руснаците не уважават човешкия живот, всички са кучи синове, варвари и хронични алкохолици..." 

На ген. Патън се приписват думите: 

"Май заклахме грешното прасе!" 

КОЙ Е ГЕНЕРАЛ ПАТЪН?

Джордж Смит Патън-младши (на английски: George Smith Patton, Jr.) е американски генерал, сред водещите командващи в периода на Втората световна война.

Активно участва в кампанията в Северна Африка, на остров Сицилия, във Франция и Германия от 1943 до 1945 година. По време на Втората световна война е командващ новосформирания танков корпус, участващ във военните действия във Франция. Загива при автомобилен инцидент на 21 декември 1945 година край Хайделберг, недалеч от Манхайм, Германия.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo