Вчера в някои от часовете по философия и гражданско образование с учениците обсъждахме ето този въпрос, поставен от Радой Ралин:
Докога в страната ни бащина ще вилнее таз страшна простащина?
Получи се хубава дискусия, в която засегнахме ред други, истински важни за свидното ни отечество въпроси, които именно са предмет на нашите занимания.
Ето как благодарение на един по-ефикасен, сиреч свободолюбив и човеколюбив подход в обучението младите хора могат да бъдат предразположени не само да се замислят, но и да участват в дискусии, които имат освобождаващ, целебен и оздравителен ефект върху собствените им души, т.е. така философията им помага да станат по-добри - и като личности, и като граждани.
Напоследък много често, като завърши часа, ученици ми казват:
"Господине, благодарим ви за толкова приятния час!"
Аз пък им отвръщам:
"Не, няма нужда на мен да благодарите, защото заслугата е изцяло ваша!"
Така започна, слава Богу, моето завръщане към учителстването - след 9 години славни битки с разпищолилата се мутро-комунисто-гербовашка властваща бюрокрация в пловдивското образование, която ме подложи на невиждани гаври, именно репресии от какъв ли не вид и род, преследвания, уволнения, остракиране, фактическа забрана да учителствам, принудителна безработица, глад и пр. (уволниха и се гавриха не само с мен, но и със съпругата ми, също учителка, все още безработна - за да отмъстят на мен!).
И всичкото това го направиха по една-единствена причина: защото като учител бях личност, а не страхлива мижитурка, защото си вършех съвестно работата, защото помагах на младите хора да мислят истински и пълноценно, да станат свободни и достойни личности, борещи се за правата си, ето за този мой "грях" мутро-комунисто-гербоваците ме обявиха за "народен враг" и подеха безпощадна война с мен, заради която платих толкова тежка цена.
(Продължавам да чакам произнасянето на Международния съд по правата на човека в Страсбург, където съм завел дело за тия репресии, на които мутро-комунисто-гербовашкият режим ме подложи във времето след 2010 г.)
И най-жалкото, и най-страшното е това, че всички тези недопустими ексцесии бяха извършени пред изпълнения с подло безразличие поглед не само на пловдивската, но и на българската общественост - защото аз, чрез блога си, дадох пълен израз на ставащото (с идея да помогна на обществото да излезе от пагубната летаргия, сиреч, с възпитателна цел го направих - уви, почти безрезултатно!)!!!
Единици бяха личностите, които се трогнаха, посмяха да издигнат глас против репресиите, помогнаха ми в най-трудните ми дни - за което ще им бъда вечно благодарен!
Но, уви, тези хора бяха малко - и затова мутро-комунисто-гербоваците изобщо не се уплашиха и продължиха с гаврите, с терора си...
Толкова от мен. Тъжна работа!
Желая ви хубав почивен ден!
(Не казвам "празник", щото датата 3-ти март не може да бъде празник на тия българи, които обичат България и ценя достойнството и свободата й!)
ДОБАВКА:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
5 коментара:
Докато кажеш, бе! Само кажи, и ставаме русофоби! :)
Да бе, робът не става така лесно свободен, таваришч...
Вкарали вълка в кошарата! Ще си хапе раменете този директор на училище. Едва ли е наясно колко злобен и фалшив некадърник вкарва между децата в Раковски.
Георги К. Бояджиев
3 март 2023 г., 16,17 ч.
Из речта на цар Борис III при откриване на паметника Шипка:
„Победоносната, освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар, Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие, без друг пример в историята на народите.
С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред делото на нашето Освобождение и от името на българския народ откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.
Да живее България! Ура!“
На царете Фердинанд и Борис Трети, и двамата превъзходни дипломати, им се е налагало да прилагат какви ли не хитрости за да залъгват и омилостивяват винаги хищната и безпощадно жестока руска имперска мечка. На цар Фердинанд се е наложило дори да тури паметник на цар Александър Втори пред Народното събрание, намиращо се под копитста на коня му, а пък катедралата зад него да нарече на руския "светец"-мюсюлманин Ал. Невский, само и само руската мечка да истави България известно време на спокойствие...
Публикуване на коментар