Нещо като обръщение към тъй социално загрижения вечен зам.-кмет на Пловдив Георги Титюков - по повод неразрешимия казус "баба Марийка"...

 

Отново разказвам и обяснявам казуса "баба Марийка", който от години си остава нерешим. Тъй социално-грижовната система на тъй социалната ни държава с нетърпение чака бабата да умре, та да се отърве от нея. Разбира се, не си мръднаха пръста с нещо да й помогнат, напротив, навредиха й с каквото могат, гониха я, криха се от нея, абе думи нямам за тяхната безчовечност! Ще ми се "общественото мнение" да се развълнува малко и да й помогне, но и то здравата спи... 

Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 

Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig ) 

Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 

https://www.youtube.com/@angigog/ 

https://www.youtube.com/@AngelGrancharov/ 

https://www.youtube.com/@angelgrancharov874/ 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)

ДОБАВКА: С тия 6 големи бутилки с вода заминавам към блока на 90-годишната самотна баба Марийка (тя няма нито ток, нито вода в апартамента си!) Нито "социалните грижи" в нашата тъй приказна СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА, нито съседите-самаряни на бабата не се трогват от нейното тъй тежко положение, никой с нищо не й помага; и една туба вода не й занесе някой от съседите й, поради което ми се налага да й карам вода (за миене и за почистване на тоалетната) от другия край на Пловдив.

Само Бог се грижи за баба Марийка и й дава здраве и живот ЗА ДА ИЗПИТВА НАС, за да ни дава шанс да станем по-добри, да станем човеци. Разбира се, ние не разбираме това.

И си пропиляваме шансовете. И вместо да ставаме по-добри, вместо да ставаме човеци, ставаме все по-безчувствени, безразлични и озлобени... За жалост, така е...

Хубав ден ви желая! Приятни размисли!

(Плюенето може да започне вече.)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo