Ще си позволя да напиша една крайно еретична, но за сметка на това безкрайно необходима и дори изключително важна мисъл:
Ако вземем предвид вечната цел на т.н. "Трети Рим", именно на Руската империя, а именно империята на Цар Петър Велики и Екатерина Втора да излезе на топлите морета, сиреч, да завладее Проливите (и Цариград!), то дали не трябва да сме вечно благодарни на Османската империя (и на Турция!) за това, че държи толкова векове тия земи и така пречи на тъй опасната за нас, българите, руска имперска експанзия?!
Защо е толкова опасна тази руска имперска експанзия ли? Ще ви кажа, макар че е близко до ума и сами можете да се сетите:
Ако не Османската империя, не Турция, а Русия владееше Проливите, а това означава да владее и всички български земи, сега всички вие, драги ми български немислещи патриоти, щяхте да сте отдавна забравили, че сте българи, че такова нещо като България изобщо някога е имало, щяхте да плямпате на руски език, щяхте да сте отдавна порусначени, щяхте да се казвате не Иван, Петър, Стоян, Димитър, Георги, Владимир, а щяхте да носите тъй звучните имена Ваня, Пьотр, Альоша, Георгий, Саша, Дмитрий, Володя и т.н.
Това исках да ви кажа. Желая ви приятни размисли и хубав ден!
(Плюенето може да започне, желая ви приятно плюене, барем това можете - ако не можете да спорите нормално и човешки!)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
3 коментара:
Преди няколко дни обещах да пусна една моя стара публикация във форума на в. СЕГА. Дългичка е, но пък е повече от актуална и някому може би ще е интересна:
"У нас няма друг мит, налаган с толкова маниулации, с такава ожесточеност и разнообразие в прийомите, като митът за руския стремеж към Проливите.
Ако и да го е имало, меракът за тях си е отишъл със смъртта на Петър Велики. Не защото Русия не би искала. А защото е знаела, че не може!
Още при Анна Йоановна и особено при Елисавета Петровна, руската политическа и военна елита ясно осъзнава факта, че Европа дружно ще скача всеки път , когато Русия направи и най-незначителен намек, че има стремеж към Босфора. Говорим за средата на 18 в.
Илюзията, че това е възможно е реанимирана за кратко при царуването на Екатерина Втора, за да бъде закопана окончателно и безвъвратно при сина и Павел І.
През всичките войни , които Русия води с Турция, Европа с четири очи следи намеренията на Русия, като правило пасивно и още по-често - активно ги саботира. Това е и една от главните причини голяма част от войните да са неуспешни за Русия . Най-красноречиво доказателство – Кримската война, завършила с позорен мир за Русия.
Та да си дойдем накрая на думата - Руско-турската Освободителна (защо ли пък е наречена Освободителна?!?) война 1877 - 78 г.
Двама души опраделят политиката на Руската империя по това време - Император Александър Втори и канцлерът Горчаков А.М. Едва ли по това време в Европа е имало по-трезвомислещи политици от тях двамата. Особено от вторият. (щото първият не винаги е бил трезв в буквалния смисъл на думата) . Александър Михайлович е изключително опитен, интелигентен, хладнокръвен, хитър и разсъдлив дипломат. Нему принадлежи дългогодишната и изключително трудна дипломатическа подготовка на тази война. Полага неимоверни усилия да убеди Австрия, Прусия, Франция и най-вече Англия, че Русия няма никакви намерения да завладява проливите. И успява.
Апропо, ако Русия действително е имала такива намерения, защо не го направи на 3-ти март 1878 г.?!? Та предните отряди на руската армия бяха в Цариград. На топовен изстрел от султанския дворец Долма бахче. Кога за последните 1000 г. (пък и за следващите 1000) и се отдавал толкова сгоден случай?!? На тоя въпрос усърдните разпространители на митове никога не отговарят.
Ама никога!
Тогава защо Руската империя води тази жестока, поредна, но Освободителна война? Защото свободата на поробения славянски народ е била много скъпа на Александър Втори!?! Не, разбира се. Империите не водят войни по емоционални подбуди. Причините са други... и Проливите, тази стара и вечно модерна лъжа не са между тях."
Лъжеш, врьош, таваришч. Не че Русия не иска Проливите, иска ги, опитва да ги завладее, ала се оказва, че все пак най-накрая е разбрала, ще щастието й да ги овладее няма да й се усмихне. Тъй че твоето писание има ето този смисъл от баснята за лисицата, която не могла да достигне гроздето и затуй почнала да философства: амче то "гроздето" пък е доста... кисело! :-)
Бачо Кольо: Статията за Русия и мита за Проливите е моя
Публикуване на коментар