Какво всъщност празнува България на 3 март? Подписаният на тази дата Санстефански договор дефакто сменя едно владичество с друго. България по мое мнение и не само, спешно се нуждае от нов национален празник.
Единственото събитие, достойно да се чества от българите на 3-ти март, е Брест-Литовският мирен договор, сключен на този ден през 1918 година. Тогава България, заедно със съюзниците си от Първата световна война - Германия, Австро-Унгария и Турция - е
на страната на победителите. Този договор не носи на страната някакви териториални придобивки, но е документ, който я спасява от унищожение, тъй като е резултат от големия подвиг на българската войска в Добруджа, които отблъскват руската агресия към Цариград и проливите, и осигуряват оцеляването на българската държава.
Този факт е доста по-важен от осъществяването на националното обединение по-късно. Естествено, когато малка държава отблъсне агресията на велика сила, тя заплаща по-висока цена и тази цена в случая е непостигнатият национален идеал, който е движел няколко поколения българи в тези години.
Според мен трябва да се прави разлика между самата война и договорът, с който тя приключва. И той не е Санстефанският, а Берлинският договор. Санстефанският договор е предварителен мирен договор, който фактически регламентира окупацията на България от Русия и е продукт на небезизвестния граф Игнатиев.
С руско-турската война, която по-правилно е да се нарича войната от 1877-78 година, Русия се стреми да си осигури хинтерланда Цариград, денонсирайки по същество България. Сърбите пък искат да заграбят Нишко и Поморавието, които дотогава са били част от територията на българската екзархия. Румънците пък воюват за независимост, тъй като през този период те са били васални на Османската империя.
Несъмнено българското опълчение и четници се бият за свободата на своята родина.
Целите на Русия, обаче, не са били освобождението на страната и това е обилно документирано. В договора от Сан Стефано се говори не за България, а за „балканска област” и това може да се прочете в архивите на руския окупационен фонд. Македония можела да бъде включена в тази „балканска област” само ако България остане протекторат на Русия. Това също може да се прочете в архивите, както и това, че името на България там изобщо не фигурира!
То се появява едва в Берлинския договор, който налага международен контрол върху руската окупационна администрация, който ограничава времетраенето на руската окупация от две години на девет месеца, и който изрично задължава Русия след изтичането на 9-месечния период да изтегли всичките си войски от страната. Именно това е договорът, който дефакто полага основите на съвременната българска държава.
Смяната на османското върховенство с руско владичество, подпечатано с договора от Сан Стефано, е всичко останало, само не и освобождение. И тук искам да обърна внимание и на един важен аспект от по-новата история на страната - за комплекса на българите, че някога са били роби. Това, според мен, е крайно ирационално и дори вредно за съвременните отношения на българската държава със съседите и. Докато не се превъзмогне комплекса за някакво робско минало, аз лично ще изпитвам съмнения за пълноценното бъдеще на България. И още нещо: няма добро чуждо владичество, а османското върховенство с нищо не променя тази максима. Предпочитам да говорим за върховенство вместо за робство, защото след учредяването на Българската екзархия България все пак има някаква автономия в рамките на империята.
Словосъчетанието „турско робство” е твърде емоционално и няма нищо общо с науката. Българите не са били роби на турците поради една проста причина - робството в Османската империя е било силно ограничено. В много по-силна степен отколкото, да речем, в Америка до войната между Севера и Юга. В този смисъл българите до такава степен се самоунижават, че искат да се изкарат роби в миналото! Дори и съвременни български държавници говорят на този език на унижението.
В България имаме нужда да погледнем историческата истина в очите, както навремето това е сторил в „Записки по българските въстания” възрожденецът Захари Стоянов.
Например да не си затваряме очите за това, как българите са се отнасяли към мюсюлманите по време на Априлското въстание и войната от 1877-78 г., както и по-късно по време на Балканските войни.
Трябва да оставим историята да свърши това, за което е предназначена - да ни каже истината, само истината и цялата истина за миналото.
ДОБАВКА, НАПИСАНА ОТ СЪЩИЯ АВТОР-ИСТОРИК:
Във връзка с дискусиите разразили се тия дни, ще добавя още един пост по темата защо 3-ти март не трябва и не може да бъде български национален празник.
С приемането на 3 март за национален празник с указ на генералния секретар на БКП Петър Младенов от 27 февруари 1990 г. се осъществява поредната фалшификация на българската история. Да припомним, че до тогава национален празник е 9 септември - датата на прокомунистическия преврат през 1944 г., ознаменувал съветската
окупация на Царство България и началото на комунистическата диктатура и съветизация на страната. За съжаление, фалшификацията на българската история продължава и през посткомунистическия период и негово начало е изборът на дата за нов национален празник.
И така:
1. Руската империя подписва на 3-ти март 1878 г. предварителен договор за мир с Османската империя, а не окончателен мирен договор, признат от всички Велики сили. Този договор е всъщност протокол за предварителен мир, проектодоговор, който няма никаква международно-правна стойност.
2. Подписването на протокола в Сан Стефано става без никакво българско участие. Никой не се допитва до български представители. Руската империя не допуска българи да присъстват нито на 3-ти март в Сан Стефано, нито в Берлин през юли същата година, когато се сключва истинският международен договор за мир.
3. Честването на 3-ти март 1878 г. утвърждава един фалшив национален блян по неосъществимия и неосъществим мит за „Сан Стефанска България“. Тази България е очертана с оглед на чужд стратегически интерес и няма нищо общо с възрожденския идеал за „целокупна България“.
4. Митът за „Сан Стефанска България“ подменя идеала за „чиста и свята република“. Той е особено вреден днес, когато патриотарството и популисткия национализъм се опитват, за съжаление често успешно, да подменят демократичния патриотизъм и републиканския идеал.
5. 3-ти март утвърждава преклонението пред чужда държава, утвърждава българския комплекс за малоценност пред нея, затвърждава мита за „двойната освободителка“, към която трябва да изпитваме само вечна признателност и коленопреклонение.
6. Митът за 3-ти март разделя трагично българската нация, възражда комплекса на малоценност на българите и не само няма нищо общо с идеалите на българското Възраждане, но и коварно ги подменя.
7. И до днес 3-ти март разделя българите на „русофили“ и „русофоби“, митологически обосновани идеологеми за ценностно разделение на българското общество. Това разделение се поддържа от антибългарското русофилство като „грубо политическо суеверие, което води до национално предателство и погром“.
Заключението: Ако ние искаме да сме свободна и независима държава, това просто не може да продължава. 6 септември, 22 септември, 24 май или деня на подписването на Търновската конституция (16 април) са датите, които са подходящи и очертават знакови събития от българската история.
ДОБАВКА:
ВЪПРОС: Не е ли крайно време да бъде развенчана лъжата за "Сан-Стефанска България", която "добрата Русия", видите ли, била искала да създаде, ала "лошата Европа" осуетила и провалила?
Няма коментари:
Публикуване на коментар