Реших да подаря на всеки един от класовете в гимназията "Петър Парчевич" в град Раковски, в която съм учител вече месец, по един комплект от мои авторски книги (и също така от издаваните от мен списания).
Правя това защото се уверих, че учениците ми проявяват интерес към мои книги, които им показах, за което свидетелства факта, че неколцина ученици вече поискаха да им дам да прочетат книгата, която носех със себе си, за да я прочетат у домовете си, което, разбира се, сторих.
Ще ми се в класните стаи да стоят тия всичките мои книги, та ученици, които проявяват интерес, да могат свободно да ги разлистват и четат било в междучасието, било пък като свободно ги вземат да ги четат в къщи.
Дали така ще мога да ги заразя с вируса на духовността не знам, но правя това тъкмо с тази коварна цел...
Правя това и понеже аз само замествам тяхната титулярна учителка, т.е. щом тя се върне, аз ще трябва да си тръгна от това училище, но пък така, чрез книгите ми, ще остана още известно време там - докато книгите ми са там, в класните стаи на учениците.
Това исках да кажа. Правя го не с рекламна цел, но имате пълно право да ме подозирате в каквото си искате...
Хубав ден и бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Нямам идея...
Публикуване на коментар