Румен Радев заслужи да бъде принуден да освободи поста си - демонстративно служи не на българския, а на руския имперски интерес!

Иван Костов е светлинни години и галактики пред Румен Радев, няма как един съветски лъжец да бъде авторитет за мислещите хора.

За всеки национален проблем е виновен Костов, както за масовата приватизация, така и за огромната корупция, но не и другарите от БСП-БКП, които бяха в основата и на двата процеса!

"Днес президентът Румен Радев атакува бившия премиер Иван Костов по повод негово критично интервю за БНР. „Г-н Костов явно е забравил българската конституция, но ние не сме забравили, че по време на неговото властване България беше разпродадена на безценица. Българската позиция е ясна и еднозначна – ние няма да изпращаме оръжие и боеприпаси за Украйна“, каза държавният глава.

Потърсихме за коментар самия Иван Костов – ето как отговори той на въпросите на журналист от „Флагман“.

- Г-н Костов, как ще коментирате днешното изказване на президента Румен Радев по Ваш адрес?

- Истината за приватизацията, скрита зад лъжите още от времето на „Бялата книга“ на Филчев, както и на Борисов, на Плевнелиев и сега на Радев, е в книгата ми „Свидетелства за прехода 1989 – 1999“. Там е казано точно какви са били активите, които са били приватизирани и за каква сума са приватизирани. И е доказано с международно сравнение, че сумата, за която са приватизирани предприятията (те са приватизирани предприятия, а не активи), е по-висока от тази, която правителството на Жан Виденов е приело като стойност на тези предприятия, заедно със Световната банка. Така че всеки, който би желал, може да направи тази справка в книгата, да сравни числата. Никой досега – нито икономист, нито историк, не е опровергал това, което съм написал и няма как да го опровергае, защото всичко, което е написано там, почива и се базира на официална българска информация на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и на Националния статистически институт. Това е по отношение грамотността на президента Радев по темата, по която се е изказал. Явно се е изказал отново неподготвен и некомпетентно. Аз мислех, че този въпрос с приватизацията вече е приключен след изнасянето на официалните данни, което аз съм направил.

- Радев отново заяви, че България няма да изпраща оръжия и боеприпаси на Украйна.

- Защо някой журналист не му зададе въпрос – искал ли е някой да принуждава или да приканва Съветският съюз да сключва договор с Хитлер, когато той навлиза с войските си и атакува Москва? Защо не отговори на този въпрос? Това е ключовият въпрос. Жалко за този човек, защото той отново проявява невежеството си.

- Дали смятате, че реално ще бъдат спрени снарядите, които се прехвърлят (от МО) към ВМЗ-Сопот, да отидат към Украйна или това е някаква спекулация на президента?

- Вижте, президентът води някаква политика на подкрепа на тези крила в БСП, които се борят за власт. И от тази гледна точка той говори това, което искат да чуят избирателите на „Левицата“ и на БСП, а дори и на „Възраждане“. Той мисли, че това е, което те искат да чуят. И може би е прав. Но това е много малък сегмент от българското избирателно тяло. Това са много малко хора. Какво е характерно за тази позиция? Тази позиция е двулична, тя е нечестна. Тя носи негативи на България. Аз го коментирах и онзи ден, когато той направи тези изказвания. Явно е, че никой няма да подкрепи България нито за членство в еврозоната, нито за Шенген, ако не се промени тази държавна позиция. Защото тази позиция е много важна за Европейския съюз. Защото войната на Русия срещу Украйна е много съдбоносен проблем за съюза. От тази гледна точка, изказванията на президента, от една страна, отговарят на щенията на избирателите на левицата, от друга, нанасят тежки външнополитически щети на България. От трета страна, не отговарят на убежденията на голямото мнозинство от българските граждани, на обществото ни, което бе изразено и в гласуването на първото решение от 3 ноември за даване на военно-техническа помощ на Украйна. То беше гласувано със 175 гласа, което е конституционно мнозинство. С други думи, президентът, говорейки тези неща, каквото и да мисли, че прави, каквато и политика да мисли, че прави, той влиза в остро противоречие с конституционно мнозинство в Народното събрание, което може да му гласува импийчмънт.

- Какъв е интересът на президента да влиза в сблъсък с мнозинството български граждани?

- Не знам! Не знам! Това е удивително! Това е първият президент, който прави тези неща. Вие си спомняте, навремето първо Желев, после Петър Стоянов – всички следваха настроенията и възбудите на обществото. Желев се противопостави на Филип Димитров, Петър Стоянов се кандидатира като независим (през 2001 г. - б.а), защото искаше да води политика, която все пак отговаря на тези интереси, на тези представи на обществото. Първанов направи същото във втория си мандат. Всеки президент се е опитвал да бъде с мнозинството, т.е. да бъде президент на повечето българи. Този президент прави точно обратното – той гледа да е президент на БСП и на „Възраждане“. И на „Левицата“. Странно поведение.

- В този смисъл, смятате ли, че той е автентичен русофил или е „натовски офицер“, както пък го обвиняват от друга страна? Що за човек е Радев? Доста е енигматично.

- За мен не е (енигматично). Той е един от идейните поддръжници. С поведението си на руски агент за влияние той вероятно е честен човек, в смисъл не получава някакви пари, не го купуват, но това отговаря на вътрешните му убеждения. Мисля, че това са му убежденията. Той беше сигурен, че Русия ще победи Украйна за три дни или за една седмица, нали си спомняте?

- Така е, да.

- Е, той и сега е сигурен, че руснаците ще спечелят войната. Може би. Защото иска да е така. Така че не е енигматичен.

- В този смисъл Борисов е прав, когато казва, че Радев е излязъл с тази платформа, когато се е кандидатирал за президент, и ние сме знаели какво избираме тогава. И сега не бива да се сърдим.

- Това е вярно. Само че е много вярно за първите избори. Когато прави кампанията за втория си мандат, не беше точно така. Тогава той флиртуваше много силно и с демократичните избиратели.

- Така е, да.

- Помните, нали? В този смисъл мисля, че на Борисов са му се смесили тези две кампании."

.^.

Радев не е купен, а идеен поддръжник на Русия и иска тя да спечели войната: Позицията му е в остро противоречие с мнозинството и носи негативи на България, смята бившият премиер - https://www.flagman.bg/article/290121 - 29.03.23

(От страницата на Иван Евтимов)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Като президент на България Румен Радев няма право да се държи като резидент (на влияние) на Русия. Дори и субективно много да обича таваришч Путин, таваришч Сталин, СССР, комунизма и пр. дивотии, като български президент е длъжен да работи единствено и само за БЪЛГАРСКИЯ ДЪРЖАВЕН И НАРОДЕН ИНТЕРЕС! Радев няма никакво право да се държи и да говори както това прави руският продажник Костя Копейкин. Ако продължи да го прави, то това значи, че рискува опозорен да напусне поста си след масови протести на онази част от българския народ, за която достойнството на България значи нещо.

Смятам, че е крайно време партиите, които се смятат за проевропейски и демократично настроени да си обединят силите за да произведат импийчмънт на тотално провалилия се президент Радев, който като капак на всичко започна да се държи като диктатор - понеже трайно сложи ръка върху изпълнителната власт, върху правителството, което е драстично нарушение на Конституцията.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo