Какво мислят Иво Инджев и Евгений Тодоров по въпроса за изхода от ситуацията в новия Парламент?

И двамата уважавани от мен видни интелектуалци (Евгений Тодоров и Иво Инджев) отговориха на зазадения от мен важен въпрос Какво писмо изпратих на уважаваните от мен господа Иво Инджев и Евгений Тодоров?, ето техните отговори и също така моите писма, с които им благодарих за това своеобразно експресно интервю с един-единствен, но за сметка на това много важен въпрос: 

Иво Инджев ми отвърна ето какво: 

Здравей Ангеле, 

Благодаря за споделянето, приемам го като комплимент. 

Аз все пак държа на позицията си, че завръщането на Боко на върха на държавата, запазен за изпълнителната власт, е възможното най-голямото зло. 

Не твърдя, че преценката ми е безгрешна, но за мен е унизително да имам за премиер една мутра. Кратко и ясно. Може и да бъде схващано като ирационална позиция, но то е като позивите за повръщане, не можеш да ги контролираш. 

Тъкмо по тази причина не подкрепям възванието на 100-те и повече граждани, сред които няма нито един днешен критик на мутрата и това никак не е случайно. 

Организаторите са канили селективно само такива хора, много добре са знаели кой "става" и кой "не" (звъннах няколко телефона на интелектуалци, не по-малко видни от подписалите, но пък с ясна критична позиця за Боко). Никой от тях не е бил канен. Надявах се да греша, т.е. че все пак са канени и такива, но са отказали. За съжаление се оказах прав. Това си е завера на авера по списъка от тефтера с имената на "коалицията на желаещите" да обслужат Боко. Жалко, защото там имам доста приятели-някои вече бивши, тъкмо заради разлома по въпроса за отношението към руския орденоносец. 

Опитите на подписалите да извъртят нещата така, че всъщност били по принцип за евроатлантическо мнозинство, което не изключвало да стане с мандата на ППДБ, са оправдание за усещането (им), че играят в полето на "футболиста на годината" ( която година беше не помня, но и за такъв го бяха обявили, уж на майтап). 

Поздрави, Иво 

Аз пък му благодарих с ето това писъмце: 

Здравей, Иво, 

Много ти благодаря за отговора на въпроса ми, и аз мисля в същата посока. Боко Методиевич Борисов трябва да се оттегли от политиката (ние, от Общността на небезразличните граждани, вече му писахме и настояхме не зорлем, а доброволно да се оттегли от политиката (Какво историческо по значението си отворено писмо до Боко Борисов и до прислугващите му медии написаха тази заран небезразличните граждани? ), а не да се вре да реди правителството на България. Знаем всички къде го "сърби": страх го е, завалията, от правосъдието! Явно има за какво. Нема ли кой да му каже, че нема сила на света, която да може да го спаси от тази горчива, но заслужена участ: да си плати за сичките грехове?! 

Но дали не трябва, въпреки Боковите мераци (да се изплъзне от правосъдието!) ПП-ДБ все пак да преговарят с ГЕРБ (не с Боко!) за съставяне на програмно (и експертно!) правителство с ясни и разграфени по срокове цели, с подобаващото законодателно обезпечаване, т.е. Парламентът да работи усърдно и то по ясна и твърда законодателна програма? И всичкото това да е за доброто на страната, да, смятам, че съгрешилите от тайфата на Боко трЕбва да им се даде шанс да поработят (но не това, което най-умеят, именно КРАДЕНЕТО!) и да направят и нещо добро? 

Вярно е, че с тия свои разсъждения (те са все пак по-различни от исканията на 100-те интелетлуалци!) рискувам пак да стана еретик, но здраве да е. 

Надявам се нямаш нищо против да запозная читателите на блога ми с твоя отговор, те знаят какво те запитах... 

Желая ти хубав ден и успешна, плодотворна седмица! 

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров 

Г-н Евгений Тодоров ми отвърна ето какво: 

Горе-долу и аз така мисля. Рискът от подкрепата е голям и би могло да се мисли единствено за подкрепа на определен брой политики за определено време. Всеки персонален ангажимент рано или късно ще им излезе през носа. ПП и ДБ не трябва да забравят кабинета с участието на Христо Иванов. Каквото и да се обяснява, каквато и да е истината, медиите на Борисов ще насаждат свой прочит на събитията. 

Евгений 

Здравей, г-н Тодоров, 

Благодаря ти за отговора по въпроса, който поставих вчера! Радвам се, че мислим в една посока. 

Предлагам един съвсем свеж клип (правих го тази сутрин на път за вкъщи след нощна смяна!) за актуален коментар. Той е по ето каква тема: Що е политика, защо политика и покер са сходни игри и трябва ли да се пожертвам да стана министър? 

Ако има възможност в близките дни да се вмести някъде в програмата на ПОтв, използвай го... 

Хубав ден на всички и успешна седмица! 

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo