Важни възлови моменти от казаното от този колега, от този учител по история и гражданско образование, които си направих труда да извадя за вас (та да ги осмислите по-внимателно, щото казаното отлита, а написаното остава!):
... Въпросът е, че ние нямаме национална позиция, нямаме никаква абсолютно ясна доктрина за историята си, нямаме некаква абсолютно ясна национална доктрина за образованието и всичките, за съжаление, европейски програми, които се пишат по хуманитарните науки така, че да звучат европейски, реално не достигат реално до учениците. В по-голямата си част. Не казвам, че няма колеги, които си вършат работата, но за съжаление, очевидно е, че има адски много колеги, които не си вършат работата!
... За мене съзнателно от началото на прехода, че и от преди това, си продължава тази линия (в образованието, б.м., А.Г.), че българинът не трябва да мисли и не трябва да пита; това не се е променило от комунизма в българското облразование. Ние продължаваме да учим децата си да учат стихотворения наизуст, тестове наизуст, анализи наизуст, но не ги учим на най-важния въпрос, който е за всички хуманитарни науки, и той е: защо? Ние ги учим "Как?", "Къде?", "Кога?", "Колко?", но никога не ги учим да задават въпроса "Защо?"! И те не умеят да задават въпроса "Защо?"! И не умеят и да намират отговор на въпроса "Защо?". И това личи. И е много тъжно...
... Целта е да не се пита. Защото когато не питаш, ти много лесно се депресираш, много лесно се отказваш да гласуваш, много лесно не знаеш за кой да гласуваш, обратна връзка как се прави, държавата какво ти дължи и какво не ти дължи, каква работа имаш да свършиш и пр. Те не знаят как да си търсят правата, не знаят да питат, никой не им дава да питат. При мен са идвали ученици да ми се извиняват, че ми задават въпроси: "Извинявайте, че Ви питаме!"...
... Ти нали се сещаш, че когато ти преподават както са преподавали на баща ти и на баба ти по същия начин, ти няма как да не си отвратен?! Щото са минали примерно 50 години оттогава. Или 30. То просто не е адекватно това нещо...
... Младите, удавени в този поток от информация, който нито едно поколение в човешката история не се е сблъсквало... ние не си даваме сметка тези деца на какъв стрес и напрежение са подложени, те работят с количества информация, с които нито едно човешко същество на техните години никога, за нашите вече колко, 250 000 години Хомо сапиенс история, не са имали. И ние много бързо ги отсвирваме като нефелни, неможещи и т.н., но в същото време не си даваме сметка, че те са изправени пред нещо, пред което нито ти като ученик, нито аз, сме имали пред себе си като предизвикателство; и вместо да им помогнем да изплуват... да, социални мрежи, ако щеш и достъпа до електронни енциклопедии, т.е. те могат да получават знания откъде ли не, от ютюб, от всякъде... и ние вместо да им помогнем как да отсяват това знание, как да задават въпроси към това знание и как да познават кое знание става и кое не става, ние ги натискаме и ги давим още по-надълбоко... оправяйте се сами, оправяйте се сами, не ме занимавайте!!!
... Щото това е. Ние не им обръщаме внимание достатъчно, обръщаме внимание на себе си, и резултата е: пушещите на оградата, които са отвратени и които казват, че това, което наистина им е било полезно за 12-тете години, са само социалните връзки, които са създали с приятелите, това е, което те откриват като истинска полза от училището...
ВАЖНА ДОБАВКА:
ЕТО ЗАЩО УПРАВЛЯВАЩИТЕ ТЪЙ УСЪРДНО КРЕПЯТ КАТАСТРОФАЛНОТО ПОЛОЖЕНИЕ В НАШАТА образУвателна, с извинение, система:
При учителите станА така: Боко, пък преди него и комунистите и царистите, дълги години ги държаха на унизителни заплати, което доведе до това, че истински кадърните учители или напуснаха системата, или бяха опраскани-уволнени, а като се стигна до този така желан от мафията резултат, след това Боко вдигнА заплатите, което означава, че бяха облагодетелствани и консервирани в системата главно послушните, посредствените, некадърните учители, останали от немай-къде в тъй безчовечната система.
А най-вече за директори при мутренския режим бяха назначавани крайно посредствени, но послушни хора за директори и за учители. И ето сега положението е такова: способен, талантлив човек, особено пък млад, съвсем не може да проникне в корумпираната система ако нема връзки.
И така се сбъдна мечтата на мафията: "образователната" система да бълва всяка година осакатени в умствено, да не говорим за духовно отношение тъп@н@ри, които в статистиките се обозначават с тъй мило звучащия израз "функционално неграмотни" (някъде към 50%, а може би и значително повече в действителност!).
Защо плачевното и катастрофалното положение в българското образование така добре устройва управляващата ни, държащата монопола във властта мафия ли?
Ами защото народ, състоящ се предимно от тъп@н@ри, се управлява много лесно, схващате ли сега защо никой не дава нещо да се промени в образУвателната ни система?
Приятни размисли ви желая!
ДОБАВКА 2:
ОБЯВА
Тази вечер, 12 април, към 18-19 часа българско време (ползвайте за участие ето този линк) ще се проведе обсъждане в Дискусионния клуб, който заседава онлайн. Темата може да видите ето тук.
Ако някой има време и желание, да заповяда на дискусията. Аз само предлагам. А пък дискусията довечера ще се излъчва на живо ето тук и който иска, може да я проследи.
Още веднъж хиляди извинения, че ви занимавам, но имайте предвид, че аз чисто и просто съм един стар досадник, често много нагъл, за жалост... :-)
Хубав ден на всички!
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар