Дали за да станем пълноправни граждани не трябва да се явяваме на... изпит?

Ето повода да поставя някои въпроси: 

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg, цитиран от Мара Попович: Скоро четох подробно за живота на Сократ и попаднах на информация, която явно ми е убягвала досега. Великият философ е роден в Атина, (син на Софрониск, бел. моя, А.Г.) в еди-кой си дем (от дема Алопеки, бел. моя, А.Г.) – това ще рече квартал с местно самоуправление, нещо като днешните наши райони в големите градове. Когато навършва определена възраст обаче, Сократ, както и всички останали млади атиняни, се явява на специален изпит, за да получи... атинско гражданство и съответните права. Които вървят твърдо със съответните отговорности пред града и хората, да не забравяме. 

Това е изпит, свързан с познаване на правилата и законите на града, с познаването на боговете, със спазването на традициите и твоята лична готовност да работиш в полза на общността. 

Този изпит съвсем не е формален и то по една единствена проста причина – атиняните са хора достатъчно умни, за да знаят, че ако допуснат някой идиот да се меси в начина, по който те си нареждат живота, то животът им съвсем скоро ще започне да слиза на неговото идиотско ниво и ще се влоши драстично. 

Днешната демокрация е доказателство за извода на г-н Асенов най-вече у нас, но и в много други държави.

ВЪПРОСИ: 

Дали не е правилно и у нас който иска да стане пълноправен гражданин, т.е. да получи политически (и избирателни!) права, да трябва да се явява на специален изпит? 

До какво ли би довело в нашенските условия такова едно нововъведение? 

Дали няма пък да ни помогне да излезем от тресавището, в което сме се оказали? 

Дали по този начин българската демокрация пък няма да проработи? 

Дълги години ни управляваха най-лошите (простите и крадливите!); и тези същите сега продължават да пречат на харвардците, т.е. на способните да поемат властта, т.е. от охлокрация (власт на най-лошите!) да станем меритокрация, сиреч власт на способните, на кадърните, на заслужаващите да управляват.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo