Как възприема себе си и света таваришч Путин, в какъв свят живее руският кървав тиранин?

Садист. Параноичен психопат с мания за величие и надценени идеи. Патологичен лъжец. Самооценката му е неадекватна. Интелигентността му е ниска. Личността му се влошава бързо.

Живее в паралелен свят, откъснат от реалността, напълно изгубил връзка с действителността. Той не я разбира. Как живеят хората, какво чувстват, за какво мечтаят, защо страдат - един морален идиот не може дори да си го представи. И не иска да си го представи...

Създал около себе си изкуствен, глухо опиянен свят, в който години наред, бавно, врял в котела на собствените си лъжи и пещерни предразсъдъци, накрая губи разсъдъка си.

Не съвест, никога не е имало съвест. Да, той е неспособен на състрадание и съпричастност, но самият той е много раним и самоуверен в.. Той е неспособен да обича. Много трогателен и отмъстителен, вероятно всички щети и желанието да се сдобие, да причини колкото се може повече страдания на всеки, до когото се докосне, произтичат от детството му, в което е бил болен, безгръбначен и безкрайно изтощен в бягство.

Страхлив и достоен за съжаление. Вечното малодушие ражда излишна, често безсмислена жестокост в действията и краен, чудовищен цинизъм.

Възгледът му за света е като на зъл зародиш от епруветка. Начинът му на мислене е пропорционален на мащабите на личността му. Той мисли ограничено, шаблонно, с настройки и лозунги. Преценките за света и хората са бутафорни и ограничени.

Като всеки тиранин той е склонен към митове, свещени значения, символизъм. В същото време е ужасно комплексиран, отчужден, затворен в себе си и емоционално беден. Компенсира своя комплекс за малоценност във всички области на живота чрез потискане и унищожаване на хората.

Ценностната му система е купена, стеснена до примитивната формула "свой-чужд" и представлява набор от идеологически клишета: Русия über alles, Западът - врагове и пришълци; - народът на Русия - потенциално опасен добитък, който трябва да бъде държан под контрол, периодично дразнен с джинджифила на националната изключителност; - властта - съдбата на избраните, смисълът на властта е в нея за собствено и лично обогатяване.

Последното обаче отдавна е престанало да играе каквато и да е роля и на преден план излязоха маниакалните идеи на хегемона на империята на Земята на всяка цена и с всички средства...

Махмурлия от времето на Сталин с психологията на вертуха и частен палач. Сив във всичко, безличен, дребнав. Той поглъщаше цялата подигравателна женомразка порода на офиса.

Абсолютно безскрупулен. Няма утвърдени, повече или по-малко морални понятия, с изключение на зоналните. Вътре в себе си крие нацупен тийнейджър, а навън се опитва да запази маската си на брутален, остроумен, човек в управата.

Речникът му е оскъден, речникът му е пълен с вулгарни поговорки и криминален, полицейски жаргон. Мнението за него отвън е много важно за него, затова е склонен към позьорство и жалък, анекдотичен мачизъм, както всички комплексирани хора. Той винаги се оказва смешен и жалък...

Вижда се, че е само една разтеглена ларва, а под нея друга, а после също така до самото дъно, където в мехурчеста, черна, злобна и отвратителна слуз, обгърнал с ръце треперещите колене, седи някакво жлъчно, набито джудже...

Като политик той е безнадежден и безполезен, защото гледа само към миналото и се страхува от всякакви промени като заплахи за властта му.

И най-важното е, че той не знае какво е промяна, не я разбира. Политически безплодни, защото сме обсебени от безграничната си власт. Някой друг все още се опитва да се вкопчи в душата му, за да разбере нещо там.

А тя не е там. Той просто не го прави. Там вътре има едно голямо нищо. И когато абсолютното нищо в плътта получи неограничена власт с червено копче в ръцете си, се получава това, което виждаме днес.

Той искаше да влезе в учебниците по история, да стане част от великата руска епопея, да бъде извършител, и ще влезе като банален военнопрестъпник, който е излязъл от релсите...

"Той иска да се страхуват от него, да треперят пред него, но всички го гледат с презрителен писък в очакване на незабавната му смърт."

Валерия Новодворская, 2014 г.

ДОБАВКА:

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo