Как и защо младите хора се отвратиха от ученето и от училището?

«И създадоха училището както „дяволът“ заповяда.

Детето обича природата, затова го затвориха в четири стени.

Детето не може да седи с часове без движение, за това му се отне свободата на движение и се сведе до минимум.

То обича да твори с ръцете си и те започнаха да му дават информация и теории.

То обича да говори откровено - научиха го да мълчи.

То се стреми да разбира - научиха го наизуст да знае.

То би искало да изследва само и да използва своето собствено (душевно) знание – но всичко му се даде наготово, с цел по малко да мисли.

Чрез всичко това децата научиха това, което в други обстоятелства никога не биха учили! Научиха ги да не задават въпроси, а да се приспособят и адаптират.»

Адолф Фериер (1879 -1960), швейцарски педагог и един от основателите на Éducation nouvelle (ново образование или педагогика на реформата).

От страницата на Georgi Janev, който пише: В училищата подготвят детето как да слугува в системата и го отклоняват от истини които не са удобни за системата. Цялата система е под влияние на оня с рогата. Човек се учи тепърва когато излезе от "училище". В училищата само ги поучават, но не ги научават. Човек се учи най вече от природата.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Добре казано, така е, самата истина е. И младите се отучиха най-вече от мисленето и познанието, започнаха да свързват училището с нещо неприятно, насилническо, несвободно, отвратиха се от ученето и от такова образУвание, което вреди на личността им. Тепърва ще берем горчивите плодове от това толкова вредно за младите хора училище и образУвание...

ДОБАВКА:

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo