Ходих да видя как е баба Марийка и да й закарам вода. Намерих я в апартамента й, в който вече се влиза трудно - понеже навсякъде, дори в коридора, е претрупано с какви ли не вещи, които тя е намерила в контейнерите за боклук и е домъкнала тук. (Следващият път като отида вече няма да мога да вляза в апартамента й, и тя няма да може да влиза в него!) Такова й е заболяването й. Казах й:
"Бабо Марийке, имаш си вече достатъчно багаж, стига толкова, недей повече да носиш: за какво ти е?"
Тя нищо не отвърна, само ме погледна с присвити устни. Очевидно не желаеше да се се скара с мен (отдавна не се бяхме виждали, почти месец!), видя се, че се въздържа да се противопостави на "глупавите" ми думи - защото аз не споделям нейната главна страст в живота й, но ние с нея все пак сме приятели.
Беше свършила водата, която й бях закарал преди. Иначе винаги имаше няколко бутилки резерва, сега обаче за първи път беше свършила резервата. (Каза ми, че си била купвала минерална вода от магазина, разбира се, никой от съседите не й е донесъл и капчица вода!) Попитах я през колко дни да й карам вода, за колко дни ще й стигнат 6-те бутилки от по 10 литра; тя се замисли и каза: след две седмици ела пак, ти ходиш на работа, не може да идваш по-често.
Тя се радва като дойда най-вече за това, че може да ми разкаже историите си. Явно никой не желае да говори с нея по улиците, а в дома й не идва никой да я види, дори собственият й син (да не говорим за двама от внуците й, които също живеят в Пловдив)! Разказа ми една тъжна нелепа история - за това как се била... "оженила" и била станала... "много богата", била се оженила за... богат германец, който пък малко след женитбата... умрял, ала, за щастие, преди това успял да й припише всичкото си имане!
Нищо общо с реалността нямат тия нейни истории. Помоли ме клетата страдаща от фантазиите си бабичка да разузная колко ли струва работилницата за ремонт на компютри, в която имало много машини, на която баба Марийка била назначила пазач, някакъв пенсионер, давала му 500 лева заплата, за да пази "машините в работилницата". Иска да я продаде, да се отърве от имането си. Обещах и да проуча въпроса.
Била наследила и няколко апартамента, които била продала и сега се чудела какво да прави всичките тия пари. (Дали да не ида да живея в хотел, питаше се гласно тя, да, но как да закарам всичкия си този багаж в него?! Ето над този важен екзистенциален проблем мисли усърдно горката болна бабичка на 90 години!) Толкова си вярва на историите, че не смея дори с гримаса да покажа, че не й вярвам, щото така ще срутя илюзорния свят, в който живее съзнанието й.
Все по-малко историите й имат връзка с реалността. Иначе е жизнена, здрава, ходи без бастун, дори има сили да дърпа и влачи тежките бутилки вода, които й занесох.
Тъжна работа! Добре че милостивият и мъдър Бог й дава сили, а той й дава сили за да изпитва нас; добрият Бог чрез нея ни дава шанс да покажем, че сме човеци, ала никой не му обръща внимание.
Толкова. Бъдете здрави, тъй човеколюбиви и щастливи граждани на Града на доброто Пловдив - и на страната на доброто, наречена МУТР..., пардон, БЪЛГАРИЯ!
Да, милостивият и мъдър Бог ни дава шанс да се освободим от безразличието и безчовечността си, но ние дори и това не разбираме!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар