Mariela Taskova: През 1944 - 1948 година по нареждане на Сталин и с конкретните указания на акад. Державин се съставя преиначена и подменена българска история - основа на нашето национално самосъзнание. Наред с това се правят реформи в азбуката, в лексиката, въвеждат се съветски лични имена и наименования, правят се две чистки (1944 и 1949 г) в училищата и университетите, отнема се независимостта на БАН, премахва се изучаването на латински и старогръцки, както и "фашистките" езици в езиковите училища през 1944 г. (немски и италиански) и "империалистическите" езици през 1948 г (френски и английски), премахва се 12-ти клас, класическите и полукласическите гимназии, коренно се променят учебните планове и програми, въвежда се държавен контрол (цензура) в пресата, радиото, книгоиздаването, театъра, киното, читалищата, библиотеките, музеите. Започва тотална пропаганда, сред която се откроява "монументалната" - гипсови бюстове навсякъде, в училища, институции, клубове, и т.н. Може да се каже, че съветският план е всеобхватен и смазващ. След 1989 година се направи под 1% от нужното, за да се върнем отново в Европа - там, където ни е мястото поне от хиляда и триста години. Трябва срочно да експулсираме посланика на кочината обратно в Мордор! (via Валери Дечев)
Zefira Kalinkova: Г-жо Таскова, благодаря Ви за написаното. Това е истината и трябва непрекъснато да се напомня. Комунистическите отрочета не желаят да слушат това и реагират много остро и нападателно. Преди 2-3 седмици си спомних: руският език беше задължителен от 6-ти до 11-ти клас в училище. Бях така грозно нападната от русороби, че...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар