НЯКОИ ТЕЗИ И
ПРАКТИЧЕСКИ СТЪПКИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ИНОВАТИВНО ДЕМОКРАТИЧНО УЧИЛИЩЕ
(Готов съм да
ги подаря на всяка една училищна общност, която пожелае да ги приложи в живота
и по този начин да се измъкне от убийствената хватка на
социалистическо-комунистическата по естеството си, недемократична,
терористична, насилническа, основана на страха и на принудата, авторитарна,
ненавиждаща свободата, духовността и човечността командно-бюрократична
образУвателна система – вегетираща вече толкова години след "края на
комунизма" в тъй приказната ни страна МУТРОЛАНДИЯ!):
1.) Промяната в образованието с оглед осъвременяването му е възможна единствено отдолу, тя трябва да започне именно отдолу, от заинтересуваните, от желаещите качествено и съвременно образование родители, ученици, учители, училищни мениджъри (директори на училища); разбира се, необходимо е противодействието от страна на държавата (МОН, пълновластната образователна бюрокрация) да бъде спряно, което може да стане само ако имаме реформаторско правителство на демократичните сили в София;
2.) Всички проблеми в училищната общност следва да
се решават от УЧИЛИЩНИЯ ПАРЛАМЕНТ,
т.е. от общото събрание на родителите, учениците и учителите – чрез дискусии,
чрез демократични дебати;
3.) Училищните настоятелства и т.н. обществени
съвети следва да бъдат избирани по демократичен начин на основата на
представяне на съответните платформи на кандидатите, които следва да ги защитят
пред Общото събрание;
4.) Директорът на училището е само изпълнител на
решенията на училищния Парламент, на Общото събрание;
5.) Предлагам следните необходими и разумни конкретни практически стъпки или промени, които би следвало да бъдат обсъдени и приети от училищния Парламент; тези конкретни стъпки са всъщност кратко изложение на основните моменти в модела, предложен от проф. Яков Хехт в неговата книга със заглавие ДЕМОКРАТИЧНОТО УЧИЛИЩЕ:
● Отпадат часовете, започвани и спирани с училищен звънец, отпадат занятията по класове, отпада задължителното седене 7 часа на стола в класната стая, принудителното изпитване, спуснатите отгоре и задължителни учебни планове и програми, оценките и прочие идиотщини на авторитарно-несвободната система;
● Всеки ученик във взаимодействие с родителите си и
с помощта на своя учител-ментор си изработва свой личен учебен план, подлежащ
на непрекъснати промени, корекции, допълвания и пр.
● Всеки ден ученикът, дошъл на училище, сам решава
с какво ще се занимава, какво ще прави през този ден, в кой кабинет,
работилница, библиотека, спортна площадка, гимнастически салон, салон за танци,
за рисуване и пр. ще бъде;
● учениците свободно си създават свои групи по
интереси и сами решават дали и кой учител да повикат да участва в техните
обсъждания, търсения, занимания, упражнения, изследвания и пр.;
● Учителите са на разположение на учениците и стоят
не само в специално оборудваните кабинети по различните научни и културни
области (работилниците, салоните и пр.), но и се разхождат из училището, без да
натрапват присъствието си; те имат задачата да подпомагат учениците в техните
свободно избрани занимания;
● учителите мога да инициират групи за занимания в
различните образователни и културни области, примерно създаване на театрални
състави, дискусионни клубове, семинари и пр., но никой ученик за нищо не бива
да бъде принуждаван по какъвто и да е начин; водещото е свободния избор;
- учениците следва всекидневно да практикуват
свободата – и да решават сами абсолютно всички проблеми в училищната общност
чрез напълно свободни ДЕМОКРАТИЧНИ
ДЕБАТИ или дискусии;
● Всички конфликти се решават от избран от
учениците СЪДЕБЕН КОМИТЕТ (или дори
ТРИБУНАЛ!), където се провежда съответното разследване с оглед разумното и
справедливо решаване на конфликта, включително и конфликтите между ученик и
учител, между учител и учител, между учител и директор, между ученик и
директор;
● Всички, и родителите, и учениците, и учителите са
НАПЪЛНО РАВНОПРАВНИ, СУВЕРЕННИ ЛИЧНОСТИ,
властта се разбира като отговорност и много задължения, а не като привилегия,
даваща някакви изгоди;
● При сега действащите ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ учениците сами решават кога и как
ще се явят при съответния учител за да защитят съответното образователно ниво,
да получат оценка и в края на краищата, респективно, диплома; по всяко време
учениците, под формата на ГРУПИ ПО
ИНТЕРЕСИ, могат да се обучават по който си искат учебен предмет; учителят
сам и на своя отговорност решава на какво от задължителната учебна програма да
акцентира, съобразявайки се с интересите на учениците и най-вече с нуждата им
да получат качествено и съвременно образование;
● От само себе си се разбира, че учителите трябва
да следят новостите в съответната научна област, за да могат да поднасят на
интересуващите се най-доброто от нея;
● Използват се всички възможности и на
дистанционното обучение, с оглед когато учениците не сам училищната сграда да
могат да общуват с учителите и със съучениците си;
● Учениците ще могат да използват абсолютно всички възможности на населеното място (града, квартала, селото), т.е. да посещават било музеи, било библиотеки, било предприятия, ресторанти, театри, киносалони, кафенета и пр. с оглед постепенно самото населено място да стане УЧЕЩА ОБЩНОСТ, примерно ГРАД-УЧИЛИЩЕ, УЧЕЩО СЕЛО и пр.;
● нищо не пречи, напротив, прекрасно е, ползвайки училищните автобуси, да си правят екскурзии до различни места, градове, исторически местности, природни резервати и прочие.
6.) Още много други конкретни и практически инициативи и предложения могат да се родят в процеса на изработване на официалното предложение за създаване на иновативно училище, ръководещо се от горните водещи принципи, главният сред които е, разбира се, СВОБОДАТА.
7.) Как иначе учениците, младите хора, бъдещите граждани ще разберат ЩО Е СВОБОДА (И ДЕМОКРАЦИЯ!) ако никога в живота си не са ги ПРАКТИКУВАЛИ?! Сега вече нали не се чудите защо "демокрацията" у нас е толкова странна, хилава, неистинска, лъжлива, е менте и пр.?
8.) Горните предложения съм ги развил по-подробно и
съм ги обосновал в своите книги за реформата в образованието, които написах в
последните 15 години; който се нуждае от убеждаване, би могъл да се зачете в
тях (те са напълно достъпни, издадени са не само на хартия, но и ги има
достъпни за четене онлайн).
Благодаря за вниманието! Ще се радвам да ми кажете
как мислите, какво е вашето възприятие по повод на горното!
Хубав ден желая на всички!
ИЗГОТВИ: Ангел Грънчаров, философ,
учител по философия и гражданско образование
● ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ (ВАЖНО: СЛУШАЙ и аудиокнигата със същото заглавие!)
ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ
ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-2 (Приложения)
● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО
● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА
Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)
● Изкуството да си учител
● Експеримент по свобода
● За НЕздравомислието
● За духовните неща с българска специфика
● ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?)
● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР
● Реформа на НЕобразованието
● УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА
● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ
● Венелин Паунов: най-добрият училищен мениджър, когото познавам
● За свободомислието
● РЕАНИМАЦИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯТА: Кога безразличните стават граждани?
● Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот)
● Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище"
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар