На какво се дължи мистичната власт на парите над човешките души: дяволско творение ли са парите?

Парите са средство, а не цел. Станат ли парите цел, човекът става тяхно средство, става техен роб, сиреч унизено, деградирало, жалко същество. 

Искате ли примери? Или си ги знаете сами? 

Ето все пак няколко примера: Боко, Гешев, Сарафов, таваришчите Карбовский, проф. Иво Христов, "инфлуенсъра" Цанов... 

Обявявам в нашия Философски клуб дискусия на тема: 

На какво се дължи мистичната власт на парите над човешките души: дяволско творение ли са парите? 

Заповядайте, елате на дискусията, кажете какво мислите! 

Защото ние, българите, имаме проблем не само с отношението си към парите, но и към СВОБОДАТА, а мистичната връзка на парите със свободата е несъмнена, т.е. като разнищим темата за парите, ще имаме шанс да разберем кои са "пружините", които движат нашите души... 

Толкова засега. Очаквам ви на дискусията! 

ДОБАВКА: Защо ли в моето възприятие излъчването на Любо Жечев напоследък е станало мазно и гаднярско? Предполагам, че лакомията към парите променя основно изражението и излъчването на човешкото лице! (А лицето и погледа, т.е. очите никога не лъжат!) 

Пиша това за доброто на въпросния човек. Идеята ми е ако тази оценка стигне до него да се позамисли и да опита да се коригира, макар че това е адски трудно. 

Щото парите, въпреки че са житейска необходимост, така или иначе са адско творение, т.е. са творение на Ада.

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo