До какви изводи стигнахме в дискусията си за парите?

Дискутирайки за смисъла на парите (материалното), стигнахме и до този извод: 

Говорят, че не само Христос, но и Сократ (пък и Платон!) били, видите ли, комунисти - заради отношението им към парите. Но това не е истина, не мога да го приема: щото комунист е оня, който възприема чуждите пари като свои, който не признава границата между свое и чуждо. 

Докато Христос показва изображението на Кесаря върху монетата и казва: тя е кесарева, отдай кесаревото кесарю, а Божието - Богу. Сиреч духовен човек, човекът, за когото духовните неща (истина, свобода, добро...) имат безусловен приоритет пред материалните, не може да бъде комунист, комунист е робуващият на материалното. Комунистите са роби на материалното. 

Тъй че нито Христос, нито Сократ, могат да бъдат наричани комунисти. 

... 

Дискутирайки за смисъла на парите (материалното), стигнахме и до този извод: 

Връзката между собственост и свобода е пряка; притежавайки нещо, казват, по то те притежава, ето тук е възловия момент: притежава те само ако си допуснал да почнеш да слугуваш (робуваш) на това нещо, т.е. ако то за теб е станало цел, пък ти си станал средството, макар че материалните неща, вещите, винаги трябва да са само средство за човека, подмяната, превръщането им в цел погубва свободата ти. 

Примерно купуваш си кола и до такава степен тя те обсебва, че почваш да й слугуваш, миеш ая, чистиш я, търкаш я, ето, заради лъскавата си кола губиш свободата си; обаче свободата ти си остава ако колата си остане само средство, а пък безусловната цел си ти самият; т.е. ти си нейният господар, а не обратното. 

Свободата си човек обикновено губи когато се жени, щото се обвързва с този друг човек; но си запазва свободата ако всичко е станало заради любовта, благодарение на любовта в брака и семейството си запазваме свободата. Докато ако я няма любовта, т.е. ако материалният интерес е спойката, взаимно-изгодното използване (включително и на... половите органи!), то от свободата не остава и помен и двамата партньори са само роби, роби на матиалния интерес, на собствените си полови органи и пр. 

Сиреч, бездуховен човек не може да бъде свободен, той няма как да познае и любовта, той няма да познае и да се наслади нито на сладостта на свободата, нито на тъй възвишения чар на любавта. 

Сега давате ли си сметка що за нещастници формира образУванието у нас, след като щампова предимно бездуховни нещастни същества? А че образУванието у нас е бездуховно, култивира бездуховност, е несъмнено, системата е така устроена, че не позволява никаква духовност: без свобода няма духовност, няма дух, няма любов, няма живот, няма нищо. Всичко се обузсмисля без свободата. 

... 

Ще изчезнат ли парите и бедите, свързани с тях? До този въпрос стигнахме в дискусията за парите. Ето моят отговор: 

Аз съм мислил по този въпрос. Стигнах ето до какъв извод: 

Парите ще изчезнат ако изчезне пазарът. Пазарът ще изчезне когато изчезне частната собственост. Когато изчезне частната собственост, ще изчезне свободата. Когато изчезне свободата, ще изчезне човекът. Когато изчезне човекът, ще се появи общност от комуноиди, т.е. тотална комуна или кочина. 

И тогава ще дойде комунизмът. 

Ерго, ако искаме да има човеци и свобода, трябва да има и пари. 🙂 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo