Защо е позорно тъкмо ние, учителите, да се примиряваме, да мълчим и да си пазим мястото в едно печално и гибелно статукво?

С един учител в месинджъра се заговорихме за ситуацията в образованието, ето част от нашия разговор, която по моя преценка заслужава да получи публичност: 

Значи той ми каза: 

... Пак казвам, не е добре да жертваме тези, които помагат, в името на собствените си интереси. Казвам нашите интереси, защото, като гледам, има много малко учители, които искат промяна, повечето изглежда са доволни от нещата. Не можем да ги променим. Като им харесва това... 

Докато ГЕРБ е във властта промени няма как да има и ще е така още дълго време. Изборите пак ще доведат до подобна конфигурация, дори ПП-ДБ вероятно ще имат по-малко депутати. Това е положението. И не съм аз този, който ще накара хората да гласуват. А и на повечето хора вероятно им харесва статуквото. 

А що се отнася до промените в образованието, това вероятно е само наш интерес, повечето учители, ако не сте забелязали, са доволни от сегашната ситуация. Ако питате тях, всичко е цъфтнало и вързало и ние вървим към още по-светло бъдеще. 

Ако питате тях, в интерес на хората е да остане всичко така, а такива като нас са заблудени и трябва да бъдат вкарани в правия път. 

Тяхното мислене няма да се промени и никакви статии или коментари няма да ги засрамят. 

Отвърнах му: 

Точно така е. За жалост учителите, с малки изключения, не искат промени, за тях промените са лично неизгодни. Но точно по причина на това се налага ний, учителите, дето ни пука, дето затова сме и "луди глави", ние, дето съзнаваме колко гибелно е положението в образованието, точно затова нямаме никакво право да кротуваме и да мълчим; напротив, трябва да "шумим" всеки ден, с всичките рискове за нас лично. 

Аз в последните 10 години показах, че това е възможно, дадох пример, разбира се, почти никой не ме подкрепи, поради което и платих такава голяма цена; но въпреки това не съжалявам, че показах, че днешният български учител не е задължително да бъде мухльо, мижитурка или шушумига. 

Напротив, точно по тази причина съвременният български учител, на когото му пука за качественото образование на младите, трябва да бъде непримирим борец за промяна, за осъвременяване на подходите, за качествено друг тип отношение към личността на младия човек, за реално демократизиране на отношенията в конкретните училищни общности; иначе казано, съвременният български учител трябва да бъде борец за СВОБОДА. 

Тази е възловата дума, от която зависи всичко. Свободата е опорната точка, лостът, благодарение на който ще се извърши съдбовно неоходимият ни поврат в образованието, повратът към добро... 

Затова смятам, че е позорно да се примиряваме и да мълчим, с оглед да си пазим мястото в едно статукво, което неминуемо ще доведе страната и нацията ни до гибел... 

Защото учителят по идея следва да е духовен водач, такава е същината на неговата велика духовна и човешка мисия. Мъртво е обществото, в което учителите не са верни на задачата и ролята си, в което те всеки ден не носят бремето на отговорността си...

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg.bg 

Добави в Svejo