Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 11 август 2023 г.

Защо комунисто-робофило-русофилите така неистово бранят символите и маркерите на робството и тиранията?


Представете си, че някъде в средата на 19-ти век османската власт беше решила да издигне в Търново или Видин, монумент на султан Баязид I (който е окупирал Търново и Видин, с което падаме под турско робство). Окей, поробен народ сме, нищо не можем да кажем. Издигат ни монумента. 

Но представете си, че след Освобождението, граждани на Търново или Видин, решават, че може би не искат техния поробител да има монумент в центъра на града им. И решават да го демонтират този монумент, да го преместят в музей или където и да е, просто да не е в центъра на града им. 

Но тогава се вдигат някакви хора и казват „НЕ ПИПАЙТЕ ИСТОРИЯТА!“ и ходят да пречат на демонтажа. Щото нали... окей, исторически факт е, че този човек ни е поробил. Но защо пък трябва да го почитаме? Това не е ли страшно унизително? 

Ами въпросът с руските поробители е същият. Твърди се, че били спасили Европа от фашизма... окей, да кажем, че е така, но не са го направли сами, а с помощта на Великобритания и САЩ. Дай тогава до съветския воин да сложим и американския, и британския войник. Защо пък не и някой герой от френската съпротива? 

Ако това ще е паметник на загиналите в борбата срещу фашизма, руснаците не са се борили сами. Дай да сложим и другите народи, които са се борили срещу Третия райх. Само че МОЧА не е такъв паметник, а е монумент, почитащ окупацията на България. 

И освен това... ако наистина сме „спасени от фашизма“, е защо тогава руснаците ни налагат 1000 пъти по-лош фашизъм от този, който се предполага, че е имало в България? 

Ако Копейкин и така наречените „леви“ хора от БСП и Левицата наистина искат да бъдат помнени такива моменти от нашата история, искат ли тогава до МОЧА да издигнем и монумент на Василий II Българоубиец, а до него можем да издигнем и на Баязид I Светкавицата? Да стоят редом до съветски воини. 

Защото тяхната роля за България е абсолютно ЕДНА И СЪЩА. На поробители. (Благослав Михайлов) 


Ангел Грънчаров: Точно така. Щом комунисто-робофило-русофилите толкова много почитат руско-комунистическото робство, наложено ни от СССР в 1944 г. и така неистово бранят МОЧА, Альоша и другите унизителни маркери на робството и тиранията, то не бива да дискриминират другите двама завоеватели на България, именно император Василий II Българоубиец и Султан Баязид I Йълдъръм (Светкавицата). Аз затова от години говоря и пиша, че справедливостта изисква до Альоша да бъдат направени огромни статуи и на тия двама завоеватели и поробители, та да почетем всички до един завоеватели и поробители на България! Ето докъде води извратената любов на таваришчите комуноиди към руско-съветското робство на България и към неговите унизителни символи, създадени за да го увековечат, именно МОЧА, Альоша и останалите маркери на БЪЛГАРСКИЯ ПОЗОР! Но що разбира увредена комуноидна глава от логика, от мислене, от справедливост, от ценности, от нормалност, от човещина?!


ПОДКРЕПА: Become a Patron!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: