Тия дни с един приятел, небезразличен гражданин, предприехме някои неща с оглед да помогнем на 90-годишната баба Марийка, която е в много тежко положение: болна (с напредваща старческа деменция!), "живее" в кошмарни условия (в порутен апартамент без вода и ток, пълен зо таваните с торбички, пълни с боклуци, тя само това прави, събира боклуци и ги носи и складира в апартамента си!), целият жилищен блок, в който живее, води от десетилетия война с нея, никой обаче не й помага, а само я хулят и чакат да умре, накрая, като капак, улични хулигани, към които тя се е обърнала защото съседите й (аз ги наричам "самаряни" заради тъй "добрите" им души!) напоследък й развалят катинара и тя не е могла, за кой ли път, да влезе в апартамента си, са се възползвали от случая и са я ограбили, т.е. взели са й току-що получената пенсия, т.е. тя е и без стотинка!
Та в тази връзка, обзети от чувство за безизходица (баба Марийка категорично не желае да влезе в дом за стари хора!) ние първо отидохме в Центъра за психично здраве в Пловдив и разговаряхме с д-р Арабадажиева (имахме надежда евентуално да я приемат там, да я полекуват, поне да може да се окъпе и пр.!) Лекарката-психиатърка (тя много бързаше!)ни изслуша и ни заяви, че бабата не е за лечение, щото това нейното не можело да се лекува, а била за старчески дом за дементни хора. Обясни ни процедурата каква е придвид това, че бабата категорично не желае да се ползва от тази "услуга": трябва да се заведе съдебно дяло, с което тя да бъде лишена от права, съдът да й назначи настойник, който вече от нейно име да я настани в такъв дом. Да, обаче близките й не могат да свършат тази работа, синът й не желае да се занимава с майка си (!!!), а дъщеря й е в чужбина, опитва се да помогне, но не се получава нищо, а пък и знае, че майка й ще я прокълне ако разбере, че иска да я настани в дом за дементни хора!
Предвид създалата се ситуация ние с моя приятел ходихме да търсим адвокат да питаме как да решим казуса, но не успяхме да намерим такъв. А иде есен и зима, бабата в тия кошмарни условия ще умре (прозорецът на стаята й е вече съвсем счупен, без стъкла, думи нямам да опиша какво й е положението!). Понеже живеем в "града на доброто" Пловдив, в отчаянието си пиша това, белким някой помогне, даде идея, знам ли, аз съм на път да вдигна ръце, щото като капак на всичко "добри хора" са ме обявили за... мошеник, който се прави на добър с оглед да... вземе апартамента на бабата! (А аз съм просто нейн приятел, опитващ се с каквото може да помогне, но кой ли пък разбира това: други "добри хора" пък смятат, че си... правя пиар, моля ви се?!)
Толкова. Не знам какво повече да кажа. Положението е трагично. Най-важното е обаче ето какво: баба Марийка иначе физически е здрава, аз имам чувството, че Бог й дава здраве за да изпитва нас, дава ни шанс да покажем, че сме човеци, ала ний, естествено, сме над "тия глупости", нали така, как така ще показваме човеци, та ний сме си човеци и без да го показваме, ето, ще показваме ПЪЛНОТО СИ БЕЗРАЗЛИЧИЕ - щот сме велики?!
Спирам. Хубав ден ви желая и приятни размисли!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар