Каква препоръка отправих към лидерите на демократичната българско-проевропейска общност?

Ето какво написах на едно място, мисля, че си заслужава да бъде изведено на по-преден план; един човек написа следното, на което аз реагирах ще видите как: 

SPASIMIR IGNATOV: Вижте приятели, какво отговорих на една моя приятелка по отношение на политическото говорене: Яна Табакова Точно така е, народът чува разбираемото и ясно говорене на Копейкин и Тиквоний Простия и като чуе неразбираемите приказки на Киро и Асен и на Христо Иванов и Атанас Атанасов, положението отива направо към гробищата! 

Ангел Грънчаров: Говоренето на Боко и на Копейкин било разбираемо, ясно и просто, а говоренето на Кирил Петков, на Христо Иванов и на Асен Василев било неразбираемо, мъгливо и сложно, трудно за асимилиране от "обикновените хора" и пр. Да, има нещо вярно в тази констатация. 

В принципен план е точно така. Защото умните, мислещите хора говорят така, че тях могат да ги разбират пак умни, мислещи хора; простият пък говори така, че неговото говорене се харесва най-вече на такива като него. Подобното се привлича от подобно. Себеподобното си иска себеподобно. Личността може да бъде оценена по достойнство само от друга личност. 

Затуй руският папагал Копейкин дърдори (като съветска картечница!) простите опорки на руската пропаганда, които са изработени от такива като него прости путиноидни пропагандисти. Народняшкият "политик" Боко (он по-скоро е шоумен, а не политик, таков му е таланто!) си говори по типичния мутренско-шопски начин, който си харесва на голема част от народо, която хортува и "мисли", с извинение, точно по този същия калъп на мутро-чалга-плямпането. 

Но в светлината на казаното и аз имам една претенция към лидерите на демократичната общност, които по моето възприятие си говорит и интелигентно, и понятно, и разумно, и смислено, и умно: господа, говорете както си говорите, но се старайте да влагате повечко ЧОВЕЧНОСТ в думите си, влагайте човешка, ДУШЕВНА, дори ДУХОВНА, ако щете, емоция и страст, което значи тъкмо духовна сила! 

Да, духът и човечността са нещото, което може да приобщи към нашата общност повечко хора: човешката емоция значи топлина, а топлината интуитивно приобщава щото стопля душите. Ето ако тази препоръка почнете да се стараете да спазвате, т.е. ако изгоните интелигентската студенина от думите си, която понякога се усеща (и ражда ОТЧУЖДЕНОСТ, ражда БЕЗРАЗЛИЧИЕ!), ще спечелите много, а като резултат ще спечели и България! 

Емоция, чувство в думите си влага истински интелигентният и духовно просветлен човек като се държи и говори ПРЕДЕЛНО ЕСТЕСТВЕНО, той се оставя на СВОБОДНИЯ ПОРИВ, съвсем НЕПОСРЕДСТВЕНО, ЖИВО подбира думите си, оставяйки ги да текат сякаш НАПРАВО ОТ СЪРЦЕТО! Ето това се иска и ще видите, че ще успеете да постигнете тъй потребния ви поврат в ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, което думите ви ще оказват на ДУШАТА НА НАРОДА! 

Бъдете ЦЯЛОСТНИ ЛИЧНОСТИ и в поведението си, и в говоренето си, не прогонвайте емоциите от думите си и ще постигнете онази духовна сила, която ще предизвика тъй желания поврат и промяна първо в душите ни, а след това и в живота ни. И едва тогава народът в мнозинството си ще се вслуша във вас, а след това и ще тръгне след вас! 

Щото битката ни с войнстващата проруска, нео-пост-комунистическа и мутро-ченгесарска наглост и простотия тепърва предстои; това, което преживяхме, е само началото, а истински трудното е тепърва. 

Желая ви успех! Вярвам, че ще успеете! 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo