Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 10 август 2023 г.

Що е декомунизация и как тя се прави?


Всеки ден водя дискусии с огледалните "антикомунисти", които, без да се усещат, мислят и говорят досущ същото, което и комунистите; ето, по повод на дебата около кандидатурата на Васил Терзиев за смет на София какво казах тази заран на един такъв върл и непримирим "антикомунист", усърдно пеещ в хора, че синове и внуци на ченгета от ДС не могат да заемат публични длъжности: 

Ангел Грънчаров: Докога разни уж-демократи и пишман-антикомунисти ще робуват на комунистическата догма, че социално-класовия произход определя стойността на личността?! Комунизъм е да се плюе по личности само защото имат "неправилен" социално-класов произход... 

Христо Близнаков: Ангел Грънчаров Защо наследниците на Политбюро достигнаха върховете на държавата пет от десет? 

Ангел Грънчаров: Христо Близнаков Бягате от същинския, от принципния проблем. Върховете на държавата достигнаха и такива като Желю, които уж бяха с хубав класов произход, ала се оказаха слуги на комунистите. 

Христо Близнаков: Ангел Грънчаров Вие бягате като говорите за Желю. Кажете ми как пет от десет наследника на Политбюро стигнаха върховете на държавата. И отговора е с жива и напълно функционираща мрежа. 

Ангел Грънчаров: Христо Близнаков Същностният въпрос е: може ли личност с "лош" класов произход да е стойностна, да е добър, талантлив човек? 🙂 Ето примерно Кристиян Таков. Или Васил Терзиев. Граф Толстой е аристократ, от много "лоша" класа, Достоевски произхожда от класата на помещиците. Примери колкото щеш. Вие не съзнавате, че проблемът не е да дискриминираме или обиждаме, да тормозим този или онзи, който има лош класов произход, който не е "от наште", проблема проблема е тези мрежи на ДС да бъдат разтурени, а това не става като тормозим този или онзи, който не е "от наште". Това да подкрепяме само тия, които са "от наште", и да мразим тия, които не са "от наште", а най-лошото, което вие, показните антикомунисти и демократи, сте наследили от комунизма. И затова аз категорично възразявам срещо този тип мислене. Мен мутро-комунистите ме изгониха от образователната система тъкмо защото не съм "от наште", т.е. не споделям комуналната психология, манталитет и стил на поведение на комуноидните даскали-мижитурки. Аз също съм репресиран по този начин даже от тия, дето се наричат демократи: щот не съм от стадото, което пее глупави "антикомунистически" мантри и затова ме възприемате като "лош човек", явно не е "от наште". Зацепихте ли сега за какво става дума. Много по-сериозен е проблема отколкото си го представяте. А решението съвсем не е това, което предлагате. А е обратно на това, което предлагате. Не да се борим срещу ЛИЧНОСТИТЕ, а да ги подрепяме и насърчаваме, да им оказваме доверие е начина да се избавим най-сетне от проклетия комунизъм. Комунизъм е точно това: омраза срещу личностите. Затова възразявам така категорично срещу това, което правите. Вие просто не съзнавате какво правите. И има и още нещо: Вие днес казвате "Васил Терзиев, щот дядо му и баща му е от ДС не може да бъде кмет на София!", ако аз си замълча, утре ще кажете: "Ангел Грънчаров, щот мисли неправилно, щот не е "от наште", не може да бъде учител по философия!" и ще искате отново да бъда изгонен от училището. Вдругиден можете да кажете и това: този там е комунист или евреин и не бива да живее! Впрочем, такива като Вас показни антикомунисти всеки ден ме плюят и пишат доноси до директора на ме уволни точно с тази аргументация. Ето защо аз не мога да допусна такива гаври срещу личности, за които някой си преценил, че не били "от наште". Цял живот се боря с комунистическото мислене и поведение и няма да спра да се боря и сега. 

Христо Близнаков: Ангел Грънчаров И как ще разтурите мрежите? 

Ангел Грънчаров: Има си начин за това. Има много неща, които трябва да бъдат направени, но сред тях не е това да тормозим наследниците на комунистите, да ги подлагаме да гаврите, които самите комунисти някога прилагаха срещу "враговете на народа". Т.н. лустрация у нас не беше проведена защото ченгетата в КС я спряха. Ченгетата, съгласен съм, дирижираха прехода и държат контрола върху страната и до днес. Не отричам, че те са много вредни. 

Но за мен верния път за СЪЩНОСТНА ДЕКОМУНИЗАЦИЯ на отношенията в обществото е НЕПОСРЕДСТВЕНОТО И ПРАКТИЧЕСКО РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ, ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ, а това значи ДЕКОМУНИЗИРАНЕ на отношенията, като се почне от общностите, занимаващи се с образование, с подготовка на личностния потенциал, именно с КОРЕННА ПРОМЯНА НА ПРИНЦИПА НА ОБРАЗОВАТЕЛНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА (защото тя у нас все още е ПО СЪВЕТСКИЯ МОДЕЛ, т.е. е КОМУНИСТИЧЕСКА, сиреч, ОБЕЗЛИЧАВАЩА. Тия неща съм ги развил в своите книги, особено в тези за промяната в образованието, заради които всъщност и бях подложен на репресии от всевластната образователна бюрокрация. В интерес на истината когато мен мутро-комунистите ме репресираха по най-грозен начин на пръсти се брояха тия, които ме подкрепиха. Сред тях беше и Вашият баща.




ДОБАВКА: Накрая поканих моя опонент ето за какво и как:

Публикувах разговора ни в блога си. Днес по тази тема ще бъде предаването НА АГОРАТА по Пловдивската обществена телевизия. То започва от 10.30 ч. Заповядайте да сте мой събеседник!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...







Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

2 коментара:

Анонимен каза...

Има хора, които не разбират, че по своята същност антокомунизма трябва да бъде...хуманизъм, като противодействие на една античовешка идеология.

Такива като Георги Жеков проповядват комунизъм, но с обратен знак - щял да избива комунистите и техните наследници до девето коляно. Какво ще избиваш - има си съд, трябваше да бъдат съдени и осъдени хората, които са взимали решенията.

Ангел Грънчаров е отишъл в Петербург, но е бил там, за да учи...не е решавал съдбата на България, нито дали да има комунизъм тук и там...Така че отговорност трябва да бъде потърсена, но от тези, които са управлявали.

Анонимен каза...

Г-н А. Г. в Ленинград беше известен в някои тесни кръгове като отявлен дисидент и критик на режима, а и под наблюдението на КГБ се държеше достойно!