Какво искат небезразличните граждани от министъра на образованието и науката в навечерието на новата учебна година?

Преди малко погледнах имейла си и видях съобщение, че на страницата на Общността на небезразличните граждани има нова и то важна публикация със стряскащото заглавие:

КОГА ДЕМОКРАТИЧНИЯТ ДЕБАТ ПО ИСТИНСКИ ВАЖНИТЕ ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ПРОБЛЕМИ ЩЕ ИМА ТЪЙ СЪДБОВНО НУЖНИЯ НИ ОСВОБОЖДАВАЩ, ОЗДРАВИТЕЛЕН И БЛАГОТВОРЕН ЕФЕКТ?

Зачетох се и открих нещо поразително: приятелите, които са писали и редактирали писмо, са успели да изразят съвсем точно и моите мисли, които ме терзаят от известно време - какво нещо е да живеем с родствени, с близки, със съвсем единни пориви, ценности, копнежи, вълнения, убеждения, това направо е същинска мистика?! 

Като капак на всичко, знаейки, че и аз имам същите мисли, са сложили отдолу този път моето име и фамилия, което е връх на... как да го определи човек, не мога вече да намеря точната дума. Здраве да е де, ето, ще си изпълня ролята да разпространя писмото, което са ми отредили, затова първо известявам всички вас, моите приятели в блога ми и във фейсбук.

Желая ви приятно четене и приятни размисли!

Хубав нека да ви е и остататъкът и от неделния ден!

А пък отвореното писмо нека този да замине веднага и да е на хаир, хаирлия да е! (Ако ми позволите да използвам тази тъй хубава българо-турска или турско-българска дума!)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo