Дали на освободеното от МОЧА място да не издигнем паметник на великия цар Фердинанд I Български?

 

Пълната форма на въпроса в заглавието, непобираща се по-горе, е: 

Дали на освободеното от МОЧА място в Княжеската градина да не издигнем паметник на Цар Фердинанд I Български, модернизирал и европеизирал свидното ни Отечество? 

Поставям този въпрос неслучайно, казусът е страхотен: освен съдържащото се във формулировката на самия въпрос има и още едно фатално важно съображение, което подкрепя предложението ми. И то е: Цар Фердинанд е починал през 1948 година, той надживява и двамата си синове (Цар Борис Трети и княз Кирил Преславски), които са дали живота си за България; предсмъртното му желание е било да бъде погребан в тъй силно обичаната от него България, и то Пловдив, в католическата катедрала "Свети Лудвиг", до гроба на обичаната си първа съпруга княгиня Мария Луиза; това, разбира се, в злокобната 1948 година, когато България вече тъне в кошмарната комунистическа нощ, не може да стане; ковчегът му по тази причина остава непогребан и стои така... до днес, представяте ли си що за безобразие е това?! 

Да, неговият внук Цар Симеон Втори беше... министър-председател на Република България (това е една от нашите непостижими от човешки ум български лудости!), но той не се сети да изпълни предсмъртното желание на дядо си и да го погребе според последното му желание в Пловдив! 

Което, както и да го погледнем, е не само кощунство, то е и голям грях ако се погледне от човешка гледна точка! Представяте ли си, ковчегът на един цар на българите, управлявал страната ни 31 години, баща на друг един цар на българите, именно Цар Борис Трети, управлявал България 25 години, стои още непогребан в църквата в гр. Кобург, а на никой от неговия народ не му пука от това: сфащате ли сега какво безчинство и каква грозна неблагодарност е това?! 

Ето за този наш колективен грях най-вероятно ние заслужено страдаме от Провидението, да, страдаме и още ще страдаме: щом не се вразумяваме, щом не ни идва акълът!!! 

Аз затова предлагам каквото предложих: ковчегът на Цар Фердинанд Първи Български да бъде погребан тържествено в катедралата в Пловдив, а в създадената от него по европейски модел София, столицата на България, на мястото на отвратителния символ МОЧА в Княжеската градина да бъде издигнат паметник на този велик монарх на Третото Българско Царство! 

Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 

Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig ) 

Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 

https://www.youtube.com/@angigog/ 

https://www.youtube.com/@AngelGrancharov/ 

https://www.youtube.com/@angelgrancharov874/ 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo