Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 11 септември 2023 г.

Давате ли си сметка докъде е стигнала уродливата комунистическа психопатология, мразеща всеотдайно личността, свободата и достойнството?


От известно време пишман-демократи с явен, с очебиен комунистически манталитет, представящи се за заклети "антикомунисти", устроиха същински "Народен съд" над кандидата за кмет на София от коалицията ПП-ДБ Васил Терзиев, в който са налице всички атрибути на т.н. "Народен съд" от 1944-45 г. 

Без капка неудобство тези херои с пяна на устата демонстрират абсолютно същата ненавист към една достойна, доказана и успешна личност. Налице е съвсем същата омраза към свободата (всеки има суверенното право да решава какво да говори, какво да прави, как да живее, как да се ползва от правата си, как да се отнася към родителите си и пр.), въпросните "демократи" безцеремонно погазват достойнството на един човек и отново без капчица неудобство показват робската си зависимост от свещения комунистически догмат, че стойността или значимостта, т.е. ценността на личността зависи и се определя единствено от нейния социално-класов произход. 

Т.е. който произхожда "не от наште", "не от правилните", той е наш класов враг и трябва незабавно да бъде подложен на яростен тормоз и терор, а най-добре да бъде напълно остракиран от обществото, да бъде прокълнат (Ех, защо не можем да натикаме враговете си в концлагери!), а в идеалния случай - да бъде направо ликвидиран, изтрит от лицето на земята! 

Правете си сметка докъде е стигнала в наше време тази уродлива, направо вълча и по естеството си комунистическа психопатология, наметнала си овчата кожа на лицемерен и лъжлив "демократичен антикомунизъм", който няма нищо общо и с демокрацията, и с антикомунизма! 

За мен като изследовател на пораженията върху душите, които ни нанесе комунизмът, този феномен на късния бесовски "антикомунистически комунизъм", е безкрайно интересен, аз го наблюдавам и документирам с прецизността на педантичен архивар. Ще ми се превъплъщенията на тази посткомунистическа бесовщина да бъдат съхранени като документ за идните поколения - та те никога повече да не допускат подобно грозно падение на човечността. 

Въз основа на казаното стигам да извода, че кандидатурата на Васил Терзиев за кмет на София, издигната от коалицията ПП-ДБ, е невероятно ценен за обществото социално-психологически експеримент, който има огромен терапевтичен, катарзистичен, освобождаващ, оздравителен, животворен смисъл: крайно време е като човешка общност от съвременни хора чрез точно такива горещи ДЕМОКРАТИЧНИ ДЕБАТИ да се освободим от мъртвешката хватка на вехти, прогнили, убийствени за човечността комунистически догми, стереотипи и един злотворен, пагубен, тровещ живота ни манталитет, коренящ се в проказата, наречена комунизъм. 

Като демократ и антикомунист ще се радвам обществото ни, и най-вече демократичната общност на София, да покаже нужната зрялост и въпреки тази бесовска кампания срещу Васил Терзиев, подклаждана и финансирана от окопалата се във властта на София мафия, да го избере за кмет на София, което ще даде мощен стимул на борбата за цялостно и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ на цялото изстрадало и тъй изтерзано от бесовщината на комунизма българско общество!



ПОДКРЕПА: Become a Patron!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: