Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 22 септември 2023 г.

Ще се намери ли български управник, който да поправи тази страшна, кощунствена историческа неблагодарност и да снеме Божието проклятие на България?!


На днешният ден, в който преди 115 години княз (цар) Фердинанд Първи Български обяви независимостта на България, е уместно да кажа, че ний, българите, явно сме най-неблагодарния и затова вероятно най-прокълнатия народ на земята щом като още не сме изпълнили предсмъртното желание на този велик човек, а именно да бъде погребан в тъй обичаната от него България, до гроба на обичната си съпруга княгиня Мария Луиза (погребана в църквата "Св. Лудвиг" в Пловдив!), поради което КОВЧЕГЪТ НА ЦАР ФЕРДИНАНД ОЩЕ СТОИ НЕПОГРЕБАН в църквата на гр. Кобург!!! Срам и позор!!! 

Продължаваме да се чудим защо имаме толкова тежка участ и въпреки това се инатим да изпълним последното желание на монарха, който продължи и завърши делото на великия български държавник Стефан Стамболов и обяви независимостта на България, за което плати огромна цена на тъй агресивните спрямо българската независимост и достойнство руски империалисти: и двамата му сина, цар Борис Трети и княз Кирил Преславски паднаха като жертви пред олтара на Отечеството приживе на царя-отец, той изстрада и тяхната преждевременна смърт! 


Затуй като философ, обичащ истината и справедливостта, като учител по философия и гражданско образование и най-вече като български гражданин се чувствам длъжен публично да кажа: ако не се намери български политик и управник, който да изпълни предсмъртното желание на цар Фердинанд и не направи нужното ковчегът му най-сетне да бъде погребан, то това ще означава, че ние сме най-аморалната, а това значи най-БЕЗЧОВЕЧНАТА страна и нация на света, която съвсем заслужено е наказана от Провидението да не заживее благодатен и спокоен живот, а вечно ще страда заради неблагодарността си спрямо своите най-велики исторически личности! (Държим още "паметниците" на своите руски завоеватели и окупатори, пазим още "паметниците", прославящи комунистическата тирания, но в София, пък и никъде в страната няма паметник на Цар Фердинанад, на Стефан Стамболов, на Захарий Стоянов, на цар Борис Трети, на проф. Богдан Филов и още много велики българи и държавници, всичките до един дали живота си за милата България!!!)


Воден от това съзнание предлагам на Общността на небезразличните граждани, чието създаване инициирах преди години, днес да напише отворено писмо, което да изпрати до Президента на България Румен Радев, до министър-председателя акад. Николай Денков и до лидерите на парламентарно представените партии, с което да ги призове да поправят тази крещяща историческа, но най-вече човешка несправедливост и ковчегът с останките на цар Фердинанд най-после да намери покой и да бъде погребан според неговото предсмъртно желание в католическия храм на гр. Пловдив! (На 10 септември тази година се навършиха точно 75 години от смъртта на цар Фердинанд през далечната 1948 година - и оттогава ковчегът му стои непогребан!!!)


ПОДКРЕПА: Become a Patron!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: