Диспут: Кога образованието е по-качествено: с или без свобода?

В месиндъра проведох една дискусия с един завистлив и злобен анонимник, за когото имам допускане, че зад лъжливото му име се крие един небезизвестен демоногонещ и себелюбив кандидат-доцент в западнал провинциален университет, с основание смятан за крепост на комунизма; ето какво си казахме по възловата тема за образованието (слагам "дискусията" тук за да се види колко сме зян в разговарянето, не дори и в дискутирането!): 

Павел Чертовенски: Ти си голям философ. Твоя философски дух е несломим. 

Ангел Грънчаров: Пиши публично, що се криеш в месинджъра като плъх?! 

Павел Чертовенски: Къв е проблема? Винаги може да го снимаш и качиш публично. Нали така, публичний философе? 🙂 

Ангел Грънчаров: Да бе, ти много велики мисли имаш, че ще взема да ги снимам и да те увековеча в историята на философията! 🙂 

Павел Чертовенски: има какво да научиш от мен. Ти няма да останеш в историята на философията така или иначе. Тук няма истински философи. Не съм се интересувал до преди 44-та и в първите години на комунизЪма дали е имало. И да е имало са ги избили. 

Ангел Грънчаров: Ти ли решаваш кой ще остане и кой нема да остане във философията? 🙂 

Павел Чертовенски: Няма с какво да останеш. Това е зловещата болшевишка истина! 😃 

Ангел Грънчаров: Така ли? Ти ли се оценителят на заслугите, болшевико? 

Павел Чертовенски: Никой не ги е оценил твоите заслуги. Не само аз. 

Ангел Грънчаров: Много си нещастен. 

Павел Чертовенски: Аз съм много щастлив човек 🙂 

Ангел Грънчаров: Не е вярно. Много хора са оценили заслугите ми. Хиляди. Ти и двама други мерзавци че ме плюете всеки ден пак е специфична оценка на огромните ми заслуги. Ама си тъп за да го възприемеш и си извратен за да го признаеш. 

Павел Чертовенски: Никой не те е оценил. Ти си въобразяваш че си оценен. 

Ангел Грънчаров: Да, тъпите сте все много щастливи, верно е. Ама не съвсем. Умираш от злоба към мен, кандидат-доценте. А иначе си прав като каза, че "никой" не бил оценил заслугите ми. Ти наистина си некой... :-) 

Павел Чертовенски: Не зная какво значи злоба, омраза. Аз съм изключително добронамерен дори към теб. 

Ангел Грънчаров: Да бе, много ти личи, че си "добър" и "добронамерен", нема що! :-) Ти как разбра, че никой не ме е оценил? 🙂 Анкета ли правИ??? Голям тъпанар си. Затуй и се занимавам с теб. Щото си потресаващо - феноменално! - тъп. 

Павел Чертовенски: Много по-умен съм от теб. Не се самопрецаквам баламски. Като теб с твоите призиви за някакъв си ученически бунт. Което си е тъпотия отвсякъде. 

Ангел Грънчаров: Не ти личи да си умен. Това, че немаш умствен ресурс да сфанеш смисъло на нещо, умнико, не значи, че това нещо е тъпо. Тъпият просто си ти самият... 🙂 Позацепи ли малко? 

Павел Чертовенски: Освен това простотията че свободата ще спаси образУванието е доказано невярна от практиката. Както вече съм ти казвал в най-елитните световни училища и университети има казармена дисциплина и почти никаква свобода. 

Ангел Грънчаров: Глупости. Точно свободата ще спаси образованието. Това е аксиома. Тъп си, че не го зацепваш дори това. Има ред в елитните училища и университети, постиган чрез свобода. Комуноидчооо, много си зян! 

Павел Чертовенски: Няма никаква свобода. Ти не си запознат. Там е казарма. 

Ангел Грънчаров: Ти просто не знаеш що е свобда. Свободата ти е нещо чуждо. 

Павел Чертовенски: Братовчедка ми учи в колеж във Валенсия. Знам по-добре от теб. 

Ангел Грънчаров: Пълни глупости говориш. Аргументът ти за братовчедката не струва. (Аргумент тип: "Една жена ми каза!") Щото ти е изкривено и възприятиято, и представата, и ценностите, и душата, и всичко, кандидат-доценте. 

Павел Чертовенски: Казармен ред, униформи, домашни работи отнемащи между 4 и 6 часа след учебните занятия. Изключване при 2 закъснения за срока. Това свобода ли е? 🙂 

Ангел Грънчаров: Нищо не знаеш. Даже и пред очите ти нещо да стане, ти ще го въприемеш криво, превратно, неверно. 

Павел Чертовенски: Криворазбраната свобода в българските училища, че може да правиш каквото си поискаш без да те санкционират. Че минаваш от клас в клас дори да не може да си напишеш името на 15-годишна възраст е проблема. 

Ангел Грънчаров: Да, за вас, комуноидите, свободата винаги е проблем. Тия неща са резултат на съветската представа, че дисциплина се налага с насилие. В 21 век това не върви. И се стигна до пълна анархия. Тепърва трябва чрез свобода да наредим образованието. Много си зян. 

Павел Чертовенски: Няма насилие в момента. Напротив! 🙂 Както виждаш, има свобода. И е цъфнАло българското образУвание. 🙂 

Ангел Грънчаров: Язък, че си кандидат-доцент. Да ти пик...м на доцентурата! 

Павел Чертовенски: Може ти да си кандидат-доцент, не и аз. 🙂 Пашев чакал някой доцент да умре че да стане той. 

Ангел Грънчаров: Тъпчо, анархията не е свобода. Анахрията е там, където хората нямат хал хабер що е това свобода. 

Павел Чертовенски: Това е също абсурд на системата. Вземи почети малко. Да видиш как е в най-елитните световни училища. 

Ангел Грънчаров: Аз много добре знам как е в елитните университети. При това се занимавам с образование цял живот. А ти се занимаваш с глупости в менте-университет, крепост на комунизма. 

Павел Чертовенски: Ти се занимаваш с българското образование. Да беше прочел как е по света. И каква е "свободата" в топ училищата и университети. 

Ангел Грънчаров: Отдавна съм прочел и знам как е по света. Ти обаче имаш глупава представа. 

Павел Чертовенски: Твоята представа е невярна. Дори в най-свободните държави в добрите училища няма свобода. 🙂 

Ангел Грънчаров: И как тогава в тия свободни страни хората са станали свободни като в училищата и в университетите не са научили що е това свобода - и не са се ползвали от нея? Зацепи ли що за глупост изрече? Ти си на представата на комуноида прафесар Ива Хръйстав... папагалстваш. 

Павел Чертовенски: Не ми е идол. 

Ангел Грънчаров: Без свобода няма образование, неграмотнико. 

Павел Чертовенски: Но на теб много ти пречи. Що така? 

Ангел Грънчаров: Неграмотен кандидат-доцент, егати, това само у нас може да го има?! 

Павел Чертовенски: Философ-лъжец! 🙂 Това къде го има? 

Ангел Грънчаров: Иво Христов не е философ. Кой ми пречи на мен, нещастний? 

Павел Чертовенски: Ти сам си пречиш. 🙂 

Ангел Грънчаров: Свободата ли ми пречи? Свободата, комунодчо, е благодат, но ти нема как това да го разбереш по напълно понятни причини. 

Павел Чертовенски: Имаш свобода да правиш глупости и ги правиш. Пречи ти не свободата, а нещо друго. 🙂 

Ангел Грънчаров: Аз съм постигнал толкова много, че ти даже не можеш да си го представиш. 🙂 

Павел Чертовенски: Много според твоите представи. Иначе нищо особено! 🙂 

Ангел Грънчаров: Ти не знаеш що е свобода, ето там е проблемът. Свободата поражда прекрасен и то жизнен ред. Чети книгите ми, тъпчо... Доказал съм ги тия неща отдавна, неграмотний! 

Павел Чертовенски: Практиката опровергава твоите разсъждения. 

Ангел Грънчаров: Твоите представи немат нищо общо с реалността, завистливи некадърнико... 

Павел Чертовенски: Поне в училищата. В най-добрите от тях. 

Ангел Грънчаров: Напротив, животът потвърждава моите разбирания и то всеки ден! 

Павел Чертовенски: Не познаваш добре живота. Извън България и СССР. 😃 Че си ходил по 3 дни на екскурзия някъде из Европа нищо не значи. 

Ангел Грънчаров: Всичко отсъждаш според своята бедна извратена представа. При това си не само философски, но и изобщо неграмотен. На мислещия не му е нужно да види нещо с очите си за да го разбере. А немислещият не разбира и това, което е пред очите му.

Павел Чертовенски: Аз нямам претенции. Но логиката ми е по-добра. 

Ангел Грънчаров: Тъй че разговорът с теб е безсмислен. Учи, пък ако ден ден почнеш да вдяваш, ми се обади. А сега се налага да те блокирам. 

Павел Чертовенски: И имам добре развит инстинкт за самосъхранение. Бягаш от дебат! 🙂 Така ли? И публичен философ ли престана да бъдеш? 🙂 

Ангел Грънчаров: Глупости, некаква логика нямаш. Папагалстваш. Нито една своя мисъл немаш, папагале. 

Павел Чертовенски: Аз ти казвам логиката. 

Ангел Грънчаров: Ти ли си публиката, нещастни? 🙂 

Павел Чертовенски: Че в най-елитните училища няма свобода. Поне нямаш ли познати, пратили децата в тукашните "елитни" гимназии? Да ти кажат каква е свободата там? 🙂 В Европа е не по-различно. Там са дори по-високи изискванията. И съответно резултатите по-добри. 

Ангел Грънчаров: Аз съм работил в най-елитни гимназии, тъпчо. 

Павел Чертовенски: "ТЕТ Ленин" ли е най-елитната? 🙂 Езиковите са най-елитни. Някои от математическите също. 

Ангел Грънчаров: В такава една елитна гимназия наскоро един ученик се обеси, а в една друга такава гимназия в Белград един ученик застреля учителката си и 7-8 свои съученика.  

Павел Чертовенски: Не всеки е за такава гимназия! 🙂 Който не е готов на такава дисциплина, просто отпада. Това са някакви изключения. Незначителни. 

Ангел Грънчаров: Аз съм работил в най-елитното училище в Пловдив, "Патриарх Евтимий", а също и в Хуманитарната гимназия. Имаш бедна, мизерна, несъстоятелна представа... 

Павел Чертовенски: Това, което ти искаш ще доведе до още по-голям хаос в образованието. И тотален крах на и без това болната система. 

Ангел Грънчаров: Доказано е, че това, което предлагам, довежда до подем. Чети книгата ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ на проф. Хехт, неграмотнико. 

Павел Чертовенски: Къде са приложени идеите на проф. Хехт? Освен в някакъв резерват оазис? 🙂 

Ангел Грънчаров: Когато я прочетеш и проумееш, ми се обади. 

Павел Чертовенски: Глупости не чета. 

Ангел Грънчаров: В Израел около половината училища са по неговата система, а иначе има мрежа от демократични училища по цял свят, включително и в Япония и Китай! Държиш да си останеш все тъп?! 

Павел Чертовенски: Едва ли някои от елитните училища я ползват. По-скоро селски гимназии, където и без това няма много дисциплина. 😃 Там е работата, че дори най-изпаднали училища стават много добри и елитни когато се демократизират. Но няма да те уча аз, чети сам, нали си уж пишман кандидат-доцент.  

Павел Чертовенски: В гимназията в Раковски няма ли демокрация? Има. 

Ангел Грънчаров: Боже, ти си отчайващо тъп, да ти пик...м на доцентурата! 

Павел Чертовенски: Всеки прави каквото си иска. Само железен ред ще я оправи. 

Ангел Грънчаров: Ти пък кога ходи в Раковски, та претендираш, че знаеш там какво е?! 

Павел Чертовенски: Не някакви си мечтания за демокрация. 

Ангел Грънчаров: Железен ред води само до това, че учениците ще ти се надсмеят. Ще станеш смешен, какъвто и си де. Съвременните ученици можеш да ги приобщиш към знанието, познанието и образованието по съвсем друг начин, а не със сталински методи.  

Павел Чертовенски: Ще се посмеят, но като ги изключиш за 5 отсъствия или оставиш да повтарят 8-ми клас 5 пъти. Няма да им е смешно! 🙂 И след 3-4 г. всичко ще си дойде на мястото. 

Ангел Грънчаров: Глупости. Не познаваш и човешката природа. Но вие, комунидите, е обичайно да робувате на тъпи, отречени от живота представи... 

Павел Чертовенски: Това са работещи методи. В колежа във Валенсия, един от най-добрите в Испания и Европа е така. Първо закъснение за час - предупреждение за изключване. Второ закъснение за час изключване! 🙂 

Ангел Грънчаров: Говориш глупости. Хората не са овце. Жалък си. 

Павел Чертовенски: Не е нужно да си овца. Който не може да покрие изискванията просто отпада и отива другаде. 🙂Който иска да получи най-доброто спазва стриктно правилата. 

Ангел Грънчаров: Правилата в нормалните общества се спазват не заради принудата, а защото хората са осъзнали разумността им и ги спазват напълно доброволно. Бедна ти е представата за човеците, за живота, за свободата, за всичко. 

Павел Чертовенски: Ами че и тук ще ги спазват "доброволно", никой няма да бъде разстрелян! 🙂 

Ангел Грънчаров: Чети, пък като почнеш да вдяваш, се обади, ще поговорим. Но едва ли ще поумнееш с този инат... 

Павел Чертовенски: Илюзията за свобода не е свобода. И тук ужким имАло някаква "народна демокрация"! 

Ангел Грънчаров: Боже, колко си прост!? 

Павел Чертовенски: Дори най-големия тиранин ще ти каже че имаш свобода. 🙂 

Ангел Грънчаров: Папагалчо, чул си един израз и го повтаряш без да вникваш 

Павел Чертовенски: И в химна на СССР се пее за някакви свободни републики и народна воля. А нима ги е имало? 🙂 

Ангел Грънчаров: Боже, колко си зян?! 

Павел Чертовенски: Че не вярвам на пропаганди е зян? Така ли? 🙂 

Ангел Грънчаров: Не, щот не мислиш, а плямпаш клишета. 

Павел Чертовенски: Давам примери просто. Къде виждаш клишета. Нима някой тиранин ще ти каже - аз поробих народа си? 🙂 Не. Ще ти каже - аз ви освободих. 

Ангел Грънчаров: Проблемът те е че не само не знаеш що е свобода, но и мразиш свободата, бидейки типичен банален комуноид. Това е. 

Павел Чертовенски: Обичам свободата. Но истинската. Не псевдосвободата. 

Ангел Грънчаров: Разблах те. Ти си привърженик на "свободата" в Оруеловия свят! :-) "Свободата е робство!" :-) Кандита-доцентчо, гледай си шибаната информатика, че и там изостанА хептен заради това, че дърдориш по теми, от които нищо не разбираш... 

Павел Чертовенски: И не хаоса, наричан свобода. От математика и информатика нищо не разбирам. Но ти продължавай да лъжеш. 🙂 

Ангел Грънчаров: Нали ги преподаваш, как така да не разбираш?! Излиза, че от нищо не разбираш, тъй ли? 

Павел Чертовенски: В твоя лъжлив свят може и да ги преподавам! 🙂 

Ангел Грънчаров: А това, от което най-много не разбираш, по него най-нахакано се изказваш. 🙂 Примерно от философия на образованието! 

Павел Чертовенски: Аз ти давам примери. Ти така и не обори твърдението ми, че в най-елитните училища няма свобода.🙂 

Ангел Грънчаров: Примерите требва да се тълкуват, т.е. да се осмислят, а ти в мисленето си много зян. Разбира се, че в най-добрите университети и училища на Запад има свобода, и то пълна! :-) Там е работата, че ти не знаеш що е това. И ти се чини, че свободата е принуда и прлочие глупости. 

Павел Чертовенски: Ти като въведе "демократичното образование" какви резултати постигнаха твоите ученици? Специално по предмета философия? 🙂 

Ангел Грънчаров: Истината е, че в най-елитните училища има най-много свобода. И точно по тази причина там има превъзходен ред! 

Павел Чертовенски: Има тирания! 🙂 Която се нарича свобода! 🙂 Но така е, имаш свобода дали да идеш там. 

Ангел Грънчаров: Моите ученици постигнаха чудесни резултати. 

Павел Чертовенски: Или в провинциално даскало. 

Ангел Грънчаров: Станаха личиности. 

Павел Чертовенски: Те пак са щели да станат личности. 

Ангел Грънчаров: Сега копейкински тъпотии ли почнА да ми повтаряш, папагале?! 

Павел Чертовенски: Едва ли точно ти толкова си им повлиял. 

Ангел Грънчаров: Иди цуни отзад Копейкин! 

Павел Чертовенски: Целуни го ти. Точно така се държиш, като копейка! 🙂 

Ангел Грънчаров: Колкото съм им повлиял, толкова. Важното е, че така или иначе съм им повлиял. Хората, тъпчо, са различни! 

Павел Чертовенски: Къде са тези хора? Дай да ги видим и чуем? 🙂 Ти си мислиш че си повлиял. Те едва ли те помнят даже. 

Ангел Грънчаров: Нещастнико, учениците помнят учителите си цял живот. Но това за комуноиди като теб не се отнася. Ще се пръснеш от злоба и от завист... Не можеш ли да се примириш като си некадърник, колкото и да се напъваш, не се получава, така Бог е отредил, нали уж лъжеш, че верваш в Бога? 

Павел Чертовенски: Аз не помня всичките си учители. Помня само които заслужават да ги помня. И те ме помнят, защото когато ме видят ме поздравяват по име. Макар че завърших преди близо 10 г. гимназия. 🙂 На другите им забравям ако не имената, поне фамилиите. Нямам ярки спомени от техните часове. Защото са били посредствени. 

Ангел Грънчаров: Да бе, а пък ти нали си много кадърен и непосредствен?! Нема що?! 🙁 Мерзавец от класа си! 

Ангел Грънчаров: Да публикувам ли дискусията ни?

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo