Как тече специалната операция по подготовката на моето най-ново "съвсем законно" изхвърляне от училището?

Комунисто-русофило-путиноидите в училището, в което работя, вчера ми устроиха провокация - тяхна заветна цел, разбира се, е да бъда отново уволнен, щото треска ги тресе като си представят, че именно моя скромна милост (аз съм учител с ясни и твърди демократични и некомунистически разбирания и ценности!) е учител по философия и гражданско образование. Та ето какво се случи вчера, провокацията беше направена съвсем злоумишлено, с оглед да бъда изваден от равновесие, да не ми издържат нервите и в състояние на афект да направя нещо недопустимо, заради което да бъда уволнен "съвсем законно": 

Предният ден в един клас (имах там гражданско образование!) двама ученика се бяха наговорили и в глас, още с влизането ми, започнах в хор да говорят (предавам с малко думи и по смисъл същината на тяхната реч!): 

- Ние изобщо не сме съгласни с това, което пишете и говорите в блога си и в ютуб канала! Ние за разлика от Вас смятаме, че комунизмът е нещо много хубаво, а демокрацията е нещо отвратително и най-лошо. Нашите дядовци и баби, пък и родителите ни казват, че при комунизма било много евтино, имало всичко, хората ходели почти без пари на почивка на море, живеели спокойно и щастливо, нямало кражби, имало дисциплина и ред. А сега всички сме бедни и нещастни и т.н. 

Аз ги изслушах усмихнат и им рекох, че много се радвам, че ми говорят тия прелестни... глупости, но се налага да ги обсъдим, за да разберем каква е истината. Това ги накара те още по-настървено да продължат ето как: 

- Освен това трябва да знаете, че украинците са много лоши, ние тук в Раковски имаме украинци, примерно един от тях се държеше много грозно, в дискотеката обиждаше хората, налиташе на бой и т.н. А пък аз като бях на море се запознах с един руснак, много мил човек, симпатяга, личеше си, че той много обича българите и България. Та украинците са лоши и долни хора, а руснаците са наши родни братя и са много добри; затова аз обичам Русия и мразя Украйна. А пък искам да ви кажа и това, че всичко лошо в този свят го правят европейците и американците, а пък Путин е най-велик. Не той нападна Украйна, а украинците и американците го предизвикаха, защото те щяха да нападнат Русия. А пък украинците изгориха живи някакви българи, знаете ли това злодеяние на фашистите в Украйна? Русия винаги ни е освобождавала и ни е най-голям приятел!!! 

Аз пак изслушах речта им усмихнат (те се допълваха, изказването им беше колективно, тъй да се рече!) и след това започнах да им задавам някои въпроси за да уточним нещата и да разберем истината. Някои твърде неприятни въпроси им зададох, от което те не само че се затрудниха, ами и направо се изложиха, което ги накара да почервенеят от гняв. Примерно запитах ги ето как: 

- Добре де, ти как установи, че всички украници са лоши, след като си видял само един лош украинец? Пък и този украинец ми го описваш така, че той нищо чудно да е бил пиян, да речем, или поне пълен глупак, щото нима не е крайно тъпо да си в чужда страна гостенин и да обиждаш домакините, нали така? Да не беше психично болен тоз лош украинец, а? 

Тук юношите се позатрудниха, а пък повечето от останалите ученици в класа с интерес слушаха нашата дискусия (ако не броим тези, които се занимаваха със смартфоните си!). Поизложиха се доста моите опоненти, особено когато им зададох ето този въпрос: 

- Ти каза, че руснаците са прекрасни хора щото си се бил запознал с един руснак, който бил усмихнат и дружелюбен към теб, това е чудесно, но как на това основание си направи извода, че всички до един руснаци са все толкова хубави и приятни хора, приятелски настроени към нас, българите? 

Момчетата се пообъркаха, но вместо да опитат да излязат от неприятното положение отклониха разговора в друга посока; но и там, дето се казва, удариха на камък. Примерно като говореха патетично как Русия ни била "освобождавала" не знам си колко пъти, аз им зададох един твърде лек, но крайно неприятен въпрос: 

- Добре де, ти знаеш ли що е станало на 5 септ. 1944 г., нали си учил история, кажи, тази дата нещо говори ли ти? Или 9 септември същата година що е станало, с какво свързваш тези две дати, нали си бил много добър по история? 

Разгорещилият се юноша изтърси: 

- Ами какво да е станало, най-вероятно американците са бомбардирали София, какво друго да стане? 

Аз ги осведомих, че на 5 септември 1944 г. СССР, т.е. болшевишка Русия е имала добрината да обяви война на Царство България, правителството на което вече е обявило, че скъсва съюза с Германия и има готовност да й обяви война. Как така да наречем обявяването на война "освобождение", казах му, че ще му бъда благодарен да ми обясни в такъв случай той що разбира под "свобода", което го накара съвсем да ме възненавиди! 

Както и да е, говорихме в този дух цял час. В моите часове това не е необичайно, то става обикновено всеки път, при мен учениците не се притесняват да казват каквото мислят. Което е и чудесно, нали така? Но ето какво стана вчера по време на час, който имах с един друг клас, чиято стая е до стаята, в която е класа на тия тъй проницателни мои опоненти от оня ден. 

Аз си разговарях с учениците, а пък по едно време им зададох задача да пишат отговор на въпрос, щото те се оплакаха, че са изморени за да водим дискусия (изискват от всички учители още от първите дни да почнат да тормозят учениците с т.н. "оценка на входното ниво", т.е. да ги изпитват още от първите дни!). Понеже е горещо и задушно в кабинетите (няма климатици!) вратата беше отворена и ето, че в коридора минаха ония същите вчерашни мои опоненти по темата за "освобожденията" на България от Русия, които явно ми имаха зъб и решиха да ми отмъстят по своеобразен начин. Те си бяха довели един техен приятел, от ромски произход, който почна да се провиква по крайно интересен начин от вратата, а в това време тия, които го бяха довели, се превиваха от смях, та значи провокаторът почна да се провиква ето как: 

- Ей, ти кой си там бе? Алооо, какво правиш ти тука бе? Ти да не си някой луд бе? Какво правиш в нашето училище бе? Ти не си никакъв учител бе? Ти май си ненормален бе? Айде махай се от училището ни бе!!!

Аз като чух такива думи рекох да се престоря че не го чувам и продължих да си чета нещо пред мен; прииска ми се, тъй да се рече, да го оставя на спокойствие та да си покаже цялата магария. И той се представи достойно де, няма тук да описвам по-нататъшните му глупости, изречени по мой адрес, щото те общо взето бяха вариации по горепособената тема. (Между другото, така да дръзне да се държи един ученик с учител става само когато ученикът е насърчен и стимулиран било от друг учител, враг на жертвата на агресията, било от някой друг, примерно някакво началство; аз съм твърде опитен, 40 години съм учителствал, знам това прекрасно, пък в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", дето директорката, мутро-комунисто-гербовашка калинка, ми беше обявила същинска война, имах възможността да се насладя на тия мръсни номера донасита!) 

И така, някъде към 20 минути въпросният провокатор плю по мен публично донасита, аз пък си мълчах и даже не го поглеждах, което го накара да ме обяви за глух, за какъв ли не, хайде сега да не възпроизвеждам речта му, оставям на вашето богато въображения да си я представите, момчето се беше доста вдъхновило в плюенето на учителя си по гражданско образование, даже се престара така, че приятели му, ония същите мои русофилстващи и комунистофилстващи юноши, се изпонапикаха от смях (те най-усърдно се хилеха колкото сили имаха и се държаха за коремите от напъване да не им се скъса некое черво!). 

Свърши часа и аз си тръгнах към учителската стая. Стана обаче така, че героите на моя разказ ме пресрещнаха във фоайето, а пък по стълбите нагоре се качваше техният класен наставник, те пак си се провикваха по мой адрес каквото им дойде на акъла, вече зад гърба ми, но на пет метра от класния; тогава аз се възползвах от сгодния случай и извиках на класния: 

- Господин К., Вие ли бяхте класен на ето тия хулигани? Знаете ли що глупости направиха те през изминалия час? Стояха на вратата и ме плюха какво им дойде на акъла! Ще им кажете ли нещо? 

Тук е мястото да отбележа, че техният класен е мой, така да се каже, опонент, имам предвид това, че каквото аз и да кажа на учителски съвет, той все се ядосва и ме прекъсва, протестира, той, така да се каже, също така има и диаметрално противоположни на моите политически възгледи; аз вече писах на друго място как в един момент аз реагирах остро спрямо група учители-русофили, които бяха се разпищолили дотам, че всяко междучасие ни заливаха с най-отвратителна руска пропаганда, от сорта на тази, че американците ни поливат от небето с отрови, че имат не знам си колко военни бази у нас, колко нпредват руснаците в Украйна и прочие простотии. Та както и да е де, това е друг случай, ние с въпросния класен общо взето се избятваме даже да се погледнем и дори не се поздравяваме, антипатията ни е неподправена; затова той като чу тези мои думи, сякаш изгуби дар слово и, моля ви се, не можа нищичко да каже, а стоеше кажи-речи с отворена уста; май нищо не каза или каза само с ококорени очи, че щял нещо да прави, аз точно не разбрах, но от него думи на ясно осъждане на поведението на своите възпитаници не чух. 

Ами това е. След това аз разказах и на директора за необичайната и тъй рядка случка. Трябва да се вземе предвид и това, че от доста време някои хора, мои доброжелатели, се чудят какво да направят, че моя милост най-сетне да бъде изгонен от училището, аз предполагам, че тия дни ще се случат още много инциденти от този род. Вземете предвид и това, че аз онзи ден, на 26 септ., т.е. преди два дни, на съвещанието на учителите по философия влязох в остра полемика с инспекторката по философия, а пък тя ми направи мръсен номер, като не ми позволи да си довърша не само речта, но дори и мисълта, прекъсна ме, взе думата и... разпусна съвещанието! Та и от нея предполагам ще има участие в очертаваща се битка по моето поредно изгонване от училищната система, но за да стане то "съвсем законно", се налага аз да бъда предизвикан да направя нещо нередно, да вляза в конфликт с ученици, те да напишат жалба, ето такива обичайни неща за разправа с неудобен учител трябва да бъдат призведени, ний знаем на що са способни властващите бюрократи, нема с какво те и да ни изненадат. 

Аз пък, виждате, имам волско, да не кажа философско спокойствие (ще излезе, че философите сме спокойни като... волове!), да, спокойствието ми, както виждате, е пословично, щото аз съм не кой да е, а кален в много битки стар борец (срещу какво - сещайте се сами!). 

Толкова от мен. Благодаря за вниманието ако сте прочели този тъй дълъг текст! 

Приятни размисли и хубав ден ви желая! Бъдете здрави и спокойни, нема страшно, важното е да бъдем човеци най-вече, нали така? 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo