На нас, българите, нужна ли ни е Философска партия или, иначе казано, партия "Аристократи на духа" - или ний си обичаме да ни водят предимно простаци?!

Чета, че по време на Просвещението в Германия (още не е обединена) е имало Философска партия! Партия на философите! Дали и у нас сега не е време да се създаде такава партия? 

Аз инициирах създаването на Общност на небезразличните граждани, дали тя да не прерасне в такава Философска партия? В български условия това наименование звучи твърде сюрреалистично (имаме си партия на простите, но крадливите, нейн вожд е Боко Борисов!), дали Философска, а в някакъв смисъл Аристократична партия (философите са именно аристократи на духа!) у нас в днешното бездуховно време би намерила подкрепа от благодушния, ала малоумен наш народец? Как мислите? 

Една Аристократична или Философска партия (ако е само философска, един вид само на философите, може би ще отблъсне другите интелектуалци, т.е. мислещите хора от други гилдии, именно артисти, писатели, учители, университетски дейци, затуй май името Аристократична партия, Партия на аристократите на духа сякаш е по-подходящо наименование?) дали би намерила известно място в политическия ни живот, в който аморални скудоумци (като Боко, Копейкин, Радев... да изброявам ли още?) не само задават тон, но и дирижират, тъй да се каже, положението? 

По моето разбиране е крайно време да се вслушаме в това, което великият Платон е писал още преди толкова много векове, а именно: 

"Докато сегашните царе не се научат задоволително да философстват или докато философи не се възцарят, човешкият род да не чака края на злото!" 

Платон е правил, знайно е, проект за идеална държава; не е успял, но пък не може да се отрече, че по времето на Сократ, Платон, Аристотел гласът на философите не само се е чувал, в него са се вслушвали не само управляващите, но и народът. В днешно време обаче у нас сме стигнали до абсурда философите специално упорито да мълчат (което е измяна на мисията им, само проф. Калин Янакиев и моя скромна милост сред философите излизаме публично със своите позиции, менте-философи като Андрей Райчев и пр. не ги броим!), но и народът да слуша предимно лъжльовци (пазни Славчувци и Копейковци!), а това, както може да се очаква, води до трагични последици. (За отбелязване е, че философи в Бургас почнаха да говорят напоследък публично, което е хубав знак!) 

И тъй, на нас, българите, нужна ли ни е Философска партия или, иначе казано, партия "Аристократи на духа"?

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo