Как вчера се разделих с училищната общност на ПГ "Петър Парчевич" в град Раковски?

Вчера, при последното ми отиване в гимназията в гр. Раковски (където работих в последните няколко месеца) на раздяла казах на директора г-н Петър Карпаров ето тия думи: 

- Г-н Карпаров, жив и здрав да сте, благодаря Ви от все сърце за проявената добрина: да ме вземете на работа, та поне накрая да се пенсионирам като учител - защото все пак беше крайно несправедливо след като цял живот бях учител, мутро-комунистите накрая да ме изритат от училищната система; щото иначе, ако не бяхте Вие, щях да се пенсионирам като... нощен пазач (какъвто се бях принудил да работя в последните няколко години - за да преживявам някак, за да се прехранвам!)! Та ето за тази добрина и човещина Ви благодаря! 

Тия думи му казах и смятам, че те са съвсем справедливи, той наистина е забележителен мениджър, прочее, интересното е това, че негов класен ръководител навремето (когато е бил ученик в тогавашния ТЕТ "Ленин", сегашната ПГГ в Пловдив, училището, в което аз пък работих много години!) е бил великият учител и директор инж. Венелин Паунов, Бог да го прости! - и аз затова смятам, че в някакъв смисъл директорът в Раковски е наследил таланта на инж. Паунов да ръководи хора, да управлява такова сложно нещо, такъв жив организъм - каквото е едно училище и то в съвременни условия! 

Виждате ли сега какво нещо е Божията мъдрост и справедливост: кой, ако не самият Бог уреди това да се намери човек, уважаващ не по-малко от мен моя директор инж. Паунов, който да е директор на гимназия и на два пъти (щото аз работих в гимназията в Раковски и през далечната вече 2015 г., след първото ми опраскване от мутрите от ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!) да ми даде работа, да ме спаси от опозоряване, щото, моля ви се, мутрите ме опраскаха-изритаха от училище с толкова трогателно тъпия (но крайно ласкав за мен - в техните уста!) мотив "липса на качества да бъде учител, некадърност, не става за учител"! 🙂 

Между другото след като разговарях с директора, аз влязох в учителската стая да се простя с колегите-учители, и тогава един учител каза на висок глас: 

- Г-н Грънчаров, видяхте ли, че има Божия справедливост, аз нали Ви казах, че всичко ще се нареди, ето, всичко стана така, както трябваше и да стане?! 

Повечето от колегите ми пожелаваха здраве и спокойно прекарване на времето, отредено за т.н. пенсионерско съществуване, в което, живот и здраве да е само, аз имам толкова много работа за вършене, стига, разбира се, Бог да бъде благоразположен към мен и да ми даде още известно време живот. 

(Интересното е, че неколцината учители-копейкаджии мълчаха и се правеха че не забелязват трогателната сцена, само една другарка от тях се провикна да каже нещо подигравателно, което аз даже и не чух какво точно беше - тя явно тържествуваше, че най-после тъй омразният й учител, срещу когото ходи да доносничи чак в РУО-Пловдив, вече няма да го има в училището; Боже мили, колко грозно и тъпо нещо е пустата човешка злоба?!) 

Неколцина ученици, натъжени, ме изпратиха като си тръгвах, а пък по пътя учениците, които ни срещаха, ми пожелаваха всичко най-добро! За мен ето тия реакции на колегите и на учениците са най-високата оценка, която някога съм получавал, за мен това е истински важното, не ми пука за това какво мислят за мен разните мутро-комунисто-гербовашки калинки на властнически постове в образованието, които в последните години водиха с мен безпощадна война - война за тяхното собствено съществуване (щото самото мое присъствие в образователната система беше присъда за тях!)! 

Е, те пак са си там, в своите кабинети, стоят си там с румените си бузи и с нахално-непогрешими изражения на лицата, отново оттам колят-бесят-разпореждат - и ръководят агонията на намиращото се в отчайващо състояние нещо, наричано, кой знае защо, "българско образование" (аз пък наричам "образованието" в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ ето как: "образУвание"... 

И ситуацията е такава не за друго, а заради вашето безразличие, заради вашето мълчание, заради вашата пасивност, драги ми "граждани" на все същата тази тъй приказна страна МУТРОЛАНДИЯ, която не ще да се променя пак заради вас, да, вие носите пълната отговорност за всичко! 

Това исках да ви кажа на изпроводяк, тъй да се рече. Благодаря за вниманието ако изобщо сте прочели този мой коментар, желая ви приятни размисли! 

И хубав нека да ви е денят - и приятен уикендът!!! 

ЗАБЕЛЕЖКА: В центъра на снимката, зад кошничката с жълта кърпа, е директорът-герой (в моите очи!) Петър Карпаров! 

Надявам се РУО-Пловдив няма да тръгне на война и с него - след като аз си позволих да кажа публично своята положителна оценка за г-н Карпаров и като личност, и като директор (щото в превратната логика на комунизма ако враг като мен похвали някой човек, значи и той, похваленият, нема начин да не е също враг, нали правилно разсъждавам, другарки и другари?!)...

ДОБАВКА: Ето какво пожелание ми отправи една девойка, на която преди няколко години преподавах философия в СУ "Проф. Константинт Иречек" в София (откъдето властващите в образованието мутри ме изгониха само след 1 месец учителстване!):

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo