Защо забравяме, че истински важното - душата, а тя е безсмъртна! - е значително по-важно от всичко останало?

29 ноември 2023 г. 

ТЪЖНА ВЕСТ 

Съобщиха ми, че тази сутрин е починал внезапно на улицата в Пловдив колегата Огнян Чолаков, доскоро (до юни месец т.г.) учител по български език и литература в ПГ "Петър Парчевич" в гр. Раковски, от няколко месеца пенсионер! Тъжно е, че е починал толкова скоро след пенсионирането: той беше добър, макар и страдащ човек (беше зле със зрението!), но въпреки това беше човек с бодър, весел, жизнерадостен характер! Бог да го прости! Някак си не е справедливо цял живот да работиш и да си отидеш ей-така, малко след края на учителстването! Но, за жалост, много често става точно така: учителската работа е тежка, неблагодарна, ето, много често учители умират дори преди пенсионирането, а пък и малко след като се пенсионират, явно учителстването много често изсмуква безпощадно жизнените сили на човека. 

(Учителите явно трябва да се пенсионират не на толкова голяма възраст, като всички други обичайни професии, но къде ти обществото ни признае, че учителстването е тежък вид труд?!) С колегата Чолаков често философствахме в междучасията по какви ли не теми, с него сме набори, тъй че приех вестта за внезапната му смърт като тежък удар: набори сме с него, само няколко месеца е по-голям от мен! 

Тъжно е особено когато си спомня, че той, горкият, имаше някакви планове за пенсионерското си всекидневие, а ето, не е известно дали е успял да получи и първата си пенсия (решенията за пенсионирането се бавят месеци наред!). Всички ние сме в Божиите ръце, тъй че никой не знае кога ще дойде последната му минута! 

Почивай в мир, колега Чолаков! 

 

1 декември 2023 г. 

Вчера не отидох на погребението на колегата Огнян Чолаков, Бог да го прости! Стана така, че същия ден сутринта ми се обадиха от полицията и ми заявиха, че в същия час, часа на погребението (14.00) трябва да се явя във Второ Районно полицейско управление (да ми вземат обясненията по повод на мое отворено писмо до Кмета на Пловдив, свързано с казуса на баба Марийка); аз заявих, че в този час трябва да ида на погребение на починал колега, те ми казаха да дойда в 15 часа, но този факт, че трябва да съвместя две такива събития, ми развали настроението и решението да ида да почета покойника. 

Размишлявайки какво да правя, в един момент осъзнах, че ние, българите, сякаш забравяме, че онова, което е истински важното (душата, а тя е безсмъртна!) е значително по-важно от трупа на мъртвеца, сиреч, ако почета в мислите си, в душата си душата на горкия покойник (а това може да стане и без задължително да ида на гробищата!), е по-важно от това да ида да се поклоня над безжизненото му тяло. 

Освен това (понеже съм чувствителен човек!) аз много силно и дълбоко преживявам гледката на ковчега, където студено лежи тялото на човек, когото съм познавал, с когото съм общувал приживе, е, накратко казано, реших да си спестя тия емоции, особено предвид на това, че и аз изобщо не съм добре със сърцето. 

Та значи разделих се с колегата Чолаков в душевен план, в съзнанието си, размишлявайки за разговорите си с него, ето, почитайки го също така като и пиша за него тук, в дневника си. За някои хора не материалните неща са най-важните (или единствено съществуващите!), а душевните, духовните. 

По тази причина в мислите си ако почитаме мъртвите, ако се опитваме да помагаме на душите им с известна съпричастност (щото душите на покойниците, предполагам, се чувстват твърде зле след смъртта, в новата обстановка, в която са се запътили към своята родина - духовният свят!), е значително по-добре отколкото ако ходим по гробищата и оказваме почит единствено или главно на материалните останки от тях (примерно, да носим храна и да я оставяме на гроба - за да храним гробищните кучета предимно!). 

Спирам дотук. Аз в душата си почетох колегата Огнян Чолаков и това донякъде ми помогна да преживея вестта за толкова ненадейната му смърт. 

Нека да почива в мир душата му!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo