Тъй звездният и тъй велик "журналист" таваришч Ценов защо се напъва да говори тъй басово и мъжествено?

Имам един особен въпроЗ към вас, приятели, ще ви бъда благодарен да ми отговорите (мълчанието също е отговор, знам, че вие обиквновено отговаряте на моите въпроси с мълчание, свикнал съм!): 

Тъй звездният и тъй велик "журналист" таваришч Ценов (малко по-малко велик и звезден от великия и звезден исполин на "журналистиката" у Нашенско таваришч Карбовский защо се старае да говори тъй басово и мъжествено - за да пленява сърцата на старите моми из Мрежата или да учи младежта на това що е "автентична пичовщина"? 🙂 

Забелязали ли сте как се напъва да говори басово и "мъжки" таз шматка (имитира гласа на покойния Джоко Росич, Бог да го прости, ама да има много здраве от мен, нема никакъв шанс да го достигне!), изживяваща се напоследък като "образцов пример" за "преуспял журналист", не знам дали сте гледали тъй мнозначителната негова "лекция" пред студентите по журналистика от СУ? 

Апропо, ще доживеем ли деня, в който Журналистическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" ще провъзгласи въпросното недоразумение Цанов за "Доктор хонорис кауза" на факултета по журналистика?! 

(Не знам дали знаете, че "Доктор хонорис кауза" на ПУ "П.Хилендарски" е... Ицо Мамата, алооууу, софиянци, изоставате от Пловдив, много сте зян, а уж сте столичани!!!???) 

Въпросите станаха три, а не един, ама здраве да е, нали така? 

Приятна вечер на всички! 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo