Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 13 декември 2023 г.

Какво искам да кажа на журналиста Веселин Дремджиев?


Приятели, някой знае ли някакъв имейл или някакъв друг начин за свързване с журналиста Веселин Дремджиев? Питам щото аз не успях да намеря такъв, поради което ми се наложи да прибегна към този начин да му кажа нещо, което мисля, че е важно. Ще бъда благодарен, ако някой помогне ето това писмо да стигне до г-н Дремджиев: 

Здравейте, уважаеми г-н Дремджиев, 

От много години следя Вашите предавания и много Ви ценя, смятам, че сте един от немногото истински журналисти у нас. (Да си журналист в истинския смисъл на думата означава да работиш за разпространението на истината в съзнанията на хората!) Ние с Вас сме набори, аз пък съм учител по философия и гражданско образование (с многогодишен стаж: 40 години!), от много години съм активен блогър и ютубър и според силите си и в тази сфера се опитвам да помагам за същото, за разпространението на истината в главите на сънародниците ни. 

Тоест, аз съм убеден ПУБЛИЧЕН ФИЛОСОФ, което означава, че (за разлика от огромната част от философите!) не гледам отвисоко на хорските заблуди и склонности към правене на глупости, а най-активно участвам в нелеката борба за предоляването им; смятам, че тази е задачата или ако щете мисията на философите - и също така на т.н. интелектуалци. 

Както и да е, още едно нещо искам да Ви кажа: понеже с Вас така или иначе работим на една и съща нива, добре ще бъде да си взаимодействаме - нещо, което, за жалост, ний, в демократичната общност (пробългарски и проевропейски настроена!), не го умеем. Поради което и се намираме в дереджето, в което се намираме. 

Пиша Ви това писмо защото бих желал да се възползвам от трибуната на Вашето предаване и да кажа какво мисля по тъй актуалната (напоследък!) тема за катастрофалното състояние в образователната система. Имам какво да кажа, уверявам Ви, по тази съдбовно важна тема. Да, разбирам, че е грозно да се самопредложа за събеседник в предаването Ви, но заради доброто на общата ни кауза (дано не звучат тези думи прекалено високопарно!) поемам и това петно върху моя образ. 

Ще се радвам това писмо да стигне някак до Вашето внимание, щото не можах да открия имейл или друг начин за контакт с Вас, поради което ми се наложи това писмо да бъде отворено, публично, надеждата ми е някой, който има координатите Ви, да направи нужното то да стигне до Вас! 

А иначе Ви желая всичко добро! 

С уважение: Ангел Грънчаров 

Пловдив, 13 дек. 2023 г.

ПОСТСКРИПТУМ: След като наистина не можах да намеря имейл или друг начин за контакт, накрая открих страницата на г-н Дремджиев във фейсбук и там, в месинджъра, му пратих ето това съобщение:

Здравейте, уважаеми г-н Дремджиев!

Ще се радвам тази страница наистина да е Ваша и писмото ми до Вас да Ви намери. Извинявайте, че прибягвам до този начин да се свържа с Вас, но наистина не намерих Ваш имейл.

Ето и самото писмо, което по тази причина стана отворено, публикувано е в блога ми: https://aig-humanus.blogspot.com/2023/12/blog-post_91.html (Тъкмо ще можете да добиете представа за мен и моята дейност.)

Хубав ден Ви желая! 


ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...






Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободатаизд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времетоживотасвободата.

Няма коментари: