Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 20 декември 2023 г.

Защо съм публичен философ, защо не се крия като мижитурка, а всеки ден разговарям и с учениците си, и с приятелите си, и дори с тия, които ме мразят?


🙂 В най-тежките години, в които мутро-комунисто-гербовашките властващи в образованието калинки ме преследваха, репресираха като "империалист", уволняваха-опраскваха ме, обявили ми бяха безпощадна война щото съм бил "народен враг", унижаваха ме, плюха ме и пр., опитаха се да ме уморят от глад, нанесоха тежко заздравяващи душевни рани не само на мен, но и на всички членове на семейството ми, единствено вярата в Бога ми даваше духовна сила да устоя на стоварилите се върху главата ми тежки изпитания! 

Много пъти с моята съпруга (също учителка, също като мен - и заради мен! - уволнена и остракирана от образованието!) сме ходили по църкви и манастири и сме молили Бог да ни пощади, да ни подкрепи, да ни даде от силата си - понеже вярвахме, че нашият толкова човечен и човеколюбив Бог Иисус Христос не може да търпи несправедливостта и гаврите, ние вярвахме, че в битката с разпищолилото се арогантно злото той ще застане на нашата страна: Той е Бог на Правдата, на Истината, на Доброто, на Справедливостта, на Разума!!! 

Е, стана така, че Бог наистина ни подкрепи и ни спаси, ние устояхме на изпитанията: благодаря ти, мили Боже, че ми даде духовна сила да не рухна, да не загина, да не бъда погубен, че съхрани моя дом и моето семейство! И ето, Бог дори направи същинско чудо: нареди така нещата, че аз поне в последните няколко месеца да бъда учител и да се пенсионирам като учител (вярно, 8 години преди пенсионирането - и то от най-пълноценните, най-плодоносните за един мъж и за един учител години! - бях безработен и аз, и съпругата ми и едва-едва оцелявахме!)! (Вярно, въпросните калинки не мирясаха и още веднъж ме изритаха от образованието по най-грозен начин: биха ми шута от училището и ето, аз аз месеци наред съм уж пенсионер, но без пенсия, аз и не зная все още колко мизерна ще ми е пенсията заради пропилените години без учителски стаж!) 


Както и да е, важното е, че оцелях(ме). Благодаря ти, Боже, за добрината, за подкрепата, за това, че ме запази, че ми даде живот в тия така тежки за мен години! 

Приятели, знайте, че ако заложите в този наш нелек живот на истината, доброто, справедливостта, ако живеете честно, над вас винаги ще стои Божията десница и ще ви подкрепя и пази! Аз разбрах това, осъзнах го в тия тежки за мен години на изпитания и ето, казвам ви го: понеже съм свикнал всяка истина, който Бог благоволи да ми се открие в душата, мигновено да я съобщавам било на учениците си, било на приятелите си; и това го правех всеки ден в моя блог, в моите ютуб-канали, във фейсбук. 

Аз съм ПУБЛИЧЕН ФИЛОСОФ, което значи, че не се крия като мижитурка и не се правя на важен, а всеки ден разговарям и с учениците си, и с приятелите си, и дори с тия, които... ме мразят! 🙂 Такава е ролята на философите, такава е тяхната мисия, е, според силите си се опитвам да я изпълнявам най-съвестно. И докато имам сили, ще го правя все така всеотдайно... 

Простете за това, че ви занимавам с тия мои "чисто лични" вълнения и мисли... 

Приятна вечер ви желая!



ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...






Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободатаизд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времетоживотасвободата.

Няма коментари: