Кръстьо Йорданов:
Съвсем наскоро попаднах на разсъждението, че най-важното нещо, което човек притежава, е неговата чест. Това би било съвършено вярна мисъл, ако имахме предвид реалните качества на човека, които правят неговото достойнство истинско, а не фалшиво. Това е първото значение на "чест" в речника на българския език. Проблемът е обаче, че човекът изрекъл подобна мисъл, има предвид явно третото значение като "Почест, почит, уважение". Т.е доброто ни име в обществото. Защото той говори за честта като нещо, което може да бъде отнето на човека от външни фактори, от клеветници. Да, мнението на другите за нас не зависи от качествата на нашата личност. Така че доброто ни име в обществото, обществената ни почит и престиж могат да бъдат отнети. Те са уязвими пред клеветата. Но да смятаме за най-ценно това, което може да ни бъде отнето от другите, не е особена мъдрост. Най-мъдрите книги, които съм чел, са ме съветвали да бъда еднакъв при почест и добруване, от една страна, както и в тежките дни на обществена немилост. Онова, което е най-ценно в нас, друг не може да ни отнеме. Само ние с постъпките си, когато са достойни за позор, можем да си отнемем онова, което е истински ценното в нас и най-добре и еднозначно се изразява с думата доблест. Доблестта няма кой отвън да ти я отнеме. Но и тя може да се срине за миг по наша вина, когато постъпваме недостойно и подло. Истинското ни достойнство се крепи на доблестта, за която често мнозинството, тълпата, са слепи. Но пред съда на Разумността тъкмо доблестта е единственото средство за оправдателна присъда. Доблестта и човечността са достойнствата, които ни правят онова, което се нарича Човек.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Хубаво е, че поставихте този проблем. Ще кажа какво мисля аз.
Най-ценното, което човек притежава (съвпадащо с него самия, определящо колко струва и какво представлява, т.е. задаващо неговата същност - неговата човечност!) е СВОБОДАТА. Всичко произлиза от моето съзнание за свобода, животът ми се определя от него: ако СЪМ свободен, аз съм човек, т.е. "имам" (съм!) и доблест, и достойнство, и чест!
Безчовечността пък е проява на несвобода, обезчовечавам се когато постъпвам като роб, когато робувам на разни догми и мании: когато, да речем, мой "бог" са парите, когато допусна мой тиранин да стане моята... сексуалност (и се превръщат в жалки роби на жените!), моят... стомах (и това го има нерядко в наши дни, нима не забелязвате хората, които са жалки роби, нещо като придатъци на стомаха си?), мога да стана жалък роб на стремежа да се прославя (да стана... "инфлуенсър", нима не забелязвате колко са жалки тези пък маниаци и роби на такава глупава страст?!), някои робуват на вещи (кола, бижута и пр.), а най-често хората дегенерират и стават роби на своята мания за непогрешимост, за вечна правота, смятат се за оракули, за многознайковци, т.е. това са роби на себелюбието (егоизма).
Та мисълта ми е, че в корена на всичко е съзнанието за свобода при нас, човеците, което именно ни прави човеци. ("Човекът е свобода, човекът е осъден да бъде свободен...", думи на философа Сартр)
Доколкото си свободен, доколкото разбираш свободата, доколкото живееш с нея, дотолкова си човек.
Правете си сметка що представляват и как живеят комуноидите, това по моята терминология са хората, които не разбират свободата, не я обичат, напротив, изпълнени са с нескривана ненавист, с бесовска омраза към свободата.
Точно такива нещастни същества мразят беззаветно и Америка, и Европа, и демокрацията, и живота на свободните и благоденстващи, търсещи истината, упорито работещи хора; комуноидите пък искат да паразитират за сметка на обществото и затова вечно искат някой нещо наготово да им даде, искат държавата, властващите да ги оправят, на тях, видите ли, все някой им е длъжен за нещо и пр.
Това е "философията" на лявата, на русофило-комуноидната напаст, която е доста разпространена у нас, докато философията на свободата е философия на ДЯСНОМИСЛЕЩИТЕ, сиреч суверенните, пълноценно живеещите ЧОВЕЦИ.
Това вкратце е моето разбиране.
Желая приятно плюене от страна на комуноидите, които, разбира се, няма как да приемат тъй простите истини, които дръзнах да им кажа!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар