Докъде стига църквата - и докъде стига нацията!!! - когато духовниците, с извинение, превърнат вярата в Бога в търговия, в доходен бизнес?

И е добър христиeнин: 

не пропуща литургия; 

но и в черква затуй ходи, 

че черквата й търговия! 

Христо Ботев 

Ходите ли на черква? Вчера по християнската, с извинение, телевизия на пловдивския владика Николай (него много го бива по търговията, той е чудесен бизнесмен и дружи все с бизнесмени, с таваришч Георгий Гергов примерно!) попаднах на вечерня във владишката църква "Св. Марина", да, тази същата, която Николай "модернизира" като връз древните стенописи налепи кичозни гръцки тапети, а върху древните каменни плочи налепи плочи от лъскав евтин китайски мрамор!). 

Както и да е с "модернизирането" на храма от новаторски мислещия пловдивски владика (който ще ви стане патриарх щом Неофит има добрината да умре!), но интересното беше, че на тази давана по телевизията вечерня нямаше нито един мирянин, да, църквата беше напълно празна!!! 

По-хубав пример за това докъде доведоха църквата ни наште тъй важни със златотканите си дрехи и с короните си (и най-вече с принадлежността си към ДС-КГБ!) владици-безбожници - сполай му кажи! 

Толкова от мен. На снимката е новата, също твърде модернизирана резиденция на владиката Николай, която прилича на средновековен замък, макар навремето да е била гръцко училище! 

Хубав ден! Приятни размисли ви желая! 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo