Гледах последната сюреалистична ПАНОРАМА в КОШЛУКОВИЗИЯТА, в която, с оглед баламосване на наивното природонаселение, водещият даде думата на един твърде жалък менте-патриотарски пуяк, представящ се за "историк" и най-вече на "тъй мъдрия" софийски психиатър-богослов, прочут с това, че никога никой не е разбрал какво тоз самозван "мъдрец" казва или дърдори.
Тайната на д-р Николай Михайлов, звездният медиен "психиатър, богослов и анализатор", която никой не смее да произнесе, се свежда до истината, че този човек умее с много думи да каже... нищо! 🙂
Той, прочее, е много добър лъжец, който преди време успя да излъже дори Иван Костов, да, Костов го направи депутат, постави го до себе си за да му дава "свръхумни" съвети, пък като разбра, че е въздух под налягане, не го писа в листите, което пък доведе дотам, че психиатърът почна да плюе Костов по всички медии, разбира се, медиите го обикнаха сърдечно за това тъй усърдно плюене, направиха го звезда и тогава вече психиатърът-богослов се развихри в словоблудството си - за да стигне до нивото на обикновена, на най-банална руска подлога, която предизвиква душевен, с извинение, оргазъм у себеподобните си, такива като Карбовски и вся остальная руская свол@ч.
Но д-р Михайлов все пак е интересен природен и културен феномен. Той е чалга-философ, да, заслужава това наименование, щото да го нарека "дървен философ" може да прозвучи прекалено обидно. В тази връзка той заслужава да кажа още нещо.
Интелигенско-псевдонаучно дърдорене от този род, което практикува този звезден дърдорко, е безплодна, импотентна откъм смисъл словесна еквилибристика или, иначе казано, претендиращо за извънредна дълбочина, ала иначе най-банално софистично словоблудство; или, още по-добре казано, това неговото е потресаващо многословно празнословие.
Като дърдори, д-р Михайлов успява до постигне олимпийски върхове на нещонеказването, т.е. успява да говори така, че не само никой от слушащите го нищо да не разбира, но и самият многоучен доктор сам себе си да не разбира - понеже е зает с напъните да шашне слушателите си с никога несбъдналото се раждане на некакъв уж свръхвелик смисъл.
Когато никой не те разбира има надежда всички да си мислят, че най-вероятно си казАл нещо свръхумно. По тази именно линия психиатърът-богослов се ползва с незавидната слава на обичана от статуквото медийна звезда.
Вкратце казано или в заключение съм длъжен да кажа следното: д-р Михайлов е образцов пример за посткомунистическо шопско-софийско и най-вече интелигентско-снобско-дилетантско псевдонаучно плямпотене, което у Нашенско минава за "свръхдълбокомислие".
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
2 коментара:
Браво! По-добре не може да бъде казано!
Да, така е! Жалко, че този неповторим текст няма да стигне до повече читатели - ще си остане маргинален, защото комуноидите няма да го допуснат до медиите с национален обхват!
Публикуване на коментар