Защо публичния ми дебат с Георги Пашев се отлага за неопределено време?

Тази сутрин ми се наложи да напиша и изпратя следното писмо на господата Евгений Тодоров, ръководител на Пловдивската обществена телевизия и Георги Пашев, водещ на предаване в ПОтв и главен асистент в ПУ:

Здравейте, господа,

Аз поисках да разговарям публично с Пашев за да направим един хубав и поучителен демократичен дебат (с тъй нужния на обществото ни възпитателен смисъл!), но сега преценявам, че да се явявам в сряда в неговото предаване е прекалено, предвид това, че в четвъртък ще бъда в моите две предавания. При това за сряда ми се налага да пътувам по непредвидена работа и затова предлагам да отложим разговора-дебата за по-нататък. Нека да мине известно време за да се подготвим за предаването, в това число и психологически. 

 

 

При това понеже тия дни получих куп скрийншотове от диалози по мой адрес на Пашев с най-различни хора (даже и с хора, които още са в неговата "партия"!), в които, между другото, най-любезното определение на моя скромна милост е "Урода", ми се струва, че на Пашев се налага да направи преоценка на своето собствено поведение, това нещо го поставям като необходимо предварително условие за да седна с него на една маса и да можем да разговаряме. Разбрах също така, че именно той е хакнал групата в моя подкрепа във фейсбук за да бъде превърната тя в чудесно оцапан руски нужник. (А преди това е предприел нужните стъпки за да бъда така добре дискредитиран в училищната общност на гимназията в гр. Раковски - за да бъда принуден сам да си тръгна от това училище!) Тук, разбира се, няма да говоря за скрийншотовете на разговори на Пашев по адрес на други хора, включително и по адрес на г-н Евгений Тодоров, които също така ми бяха надлежно изпратени включително и от негови най-страстни иначе фенове.

Георги Пашев е християнин и, надявам се, добре разбира смисъла на думата покаяние. Надявам се е способен да преосмисли своето поведение, да даде публичен израз на покаянието за греховете си, а на тази основа вече ще можем да седнем и публично да поговорим. Дълбоко съм убеден, че всеки човек във всеки момент има шанс да се промени и да стане по-добър, стига, разбира се, да успее да се освободи от бесовете, които го тресат. Желая успех на Пашев в тази посока, вярвам, че има сили да преживее тъй потребния му духовен поврат към доброто; казвам това най-доброжелателно, без капчица ирония!

Това исках да кажа. Смятам, че е нужно известно време за да се появим ние двамата с Пашев в едно предаване и да направим тъй необходимия публичен дебат по въпросите, по които имаме сериозни различия на възгледите. Разбира се, той има пълното право до този момент да предприеме нужните по негова преценка стъпки за да придобие съответното морално право да разговаря с мен. 

Хубав ден ви желая!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo