Не желаем да се възползваме от шанса, който Бог ни дава - да покажем, че сме човеци! - нали така, драги ми многоучени зам.-кмете на "Града на доброто" Пловдив!?

Срещнах баба Марийка на улицата. От доста време не я бях виждал. (Няколко пъти й носих вода или нещо за хапване, но все не успявах да я намеря, или беше вътре в апартамента си със залостена врата и не ме чуваше като тропах и я виках, или изобщо я нямаше, та се налагаше да оставям нещата, които й носех пред вратата или закачени за дръжката на вратата, за да не ги изяде някоя котка.) Страхувах се да не й се е случило нещо лошо или дори най-лошото. (Три пъти беше вътре в апартамента и не отвори, въпреки викането и тропането!) Този път обаче тръгнах към нея с твърдото намерение да я намеря и да разбера как е. (Бях си осигурил достатъчно време за тази цел щото иначе все бързах, пътувайки по работа и страхувайки се да не закъснея.) 

И ето, че този път имах късмет: като наближих нейния квартал, я видях как бавно-бавно, крепейки се да не падне, вървеше бавно по тротоара. Слязох на близката спирка и тръгнах назад за да я пресрещна. Случи се да се срещнем точно на ж.п.-прелеза преди квартал "Смирненски", там, където до преди време бяха останките на т.н. "Гарнизонна фурна". 

Казах й: "Здравей, бабо Марийке, как си?", а тя ме погледна (беше намръщена, с лице, на което се четеше отчаяние!) и пророни: "Как да съм? Знаеш как съм: мъча се!". Обясних й, че много време я търся, че не съм я намирал, а тя ми отвърна: "Знам, разбрах, че си ти, кой друг ще ми донесе нещо?!", оказва се, че въпреки моите постоянни призиви (и в предаването по ПТтв, и в Мрежата, и в официалните ми жалби до "социалните грижи" и властващите, и къде ли не още!) никой, да, абсолютно никой не се е трогнал и не е отишъл да а помогне с нещичко. 

Да, въпреки че бяха дни преди Рождество Христово, нищо че уж всички сме "православни християни", не, твърдо не, българската глава (българското сърце?) явно е доста твърда и не се трогва от разни там лигавщини като призиви за милосърдие, да проява на елементарна доброта, за това, че Бог ни дава шанс да покажем, че сме човеци и пр., не и не, ний държим да показваме, че сме над такива "буржоазни" и "упадъчни" сантименталности за благодетелност и пр.! (Явно комунизмо-социалистическото възпитание е било много ефективно, нали така излиза, абсолютно никакъв ДУХОВЕН трепет не познава масовото българско народно сърце!?) 

Поговорихме с баба Марийка около час. Тя ми разказа своите грижи и нещастия, известно е, че поради напредналата старческа деменция тя живее в един абсолютно илюзорен свят, който няма нищо общо с реалния. (В този нейн свят, примерно, хората са така безсърдечни, че все мислят как да й окрадат "съкровищата", които тя е намерила в кофите за боклук и които крие в препълнения с боклуци нейн изтърбушен апартамент без ток и вода! Прочее, не е далеч от истината в преценките си за безсърдечността на хората, само дето не е истина, че искат да я крадат!) Ето още един пример, за да се убедите какво й е състоянието: казах й, че ми се е обадила дъщеря й от чужбина и ми е казала, че е сънувала "лош сън" за майка си, та ме е помолила да има да видя как е; като чу това, баба Марийка ми рече: 

- Ох, изкара ми акъла, абе ти, Ангел, наред ли си: та дъщеря ми отдавна е мъртва, тя умря, ти не помниш ли като ти казах, че Бойко Борисов я уби, проби главата й с един голям железен прът?! Още го съдя да ми плати кръвнината, ама и той умря, ти не знаеш ли, че и Бойко Борисов умря? Ти наред ли си с акъла, Ангел, да ми говориш, че по телефона ти се била обадила дъщеря ми?! 

Така разговаряме. След няколко минути аз се видях принуден да призная, че най-вероятно ми се е присънило, че ми се е обадила дъщеря й, живееща иначе в чужбина (и много страдаща, че, за жалост, с нищо не може да помогне на майка си, на която редовно предлага да я вземе при себе си, но упоритата й майка не желае и никой не може да я убеди в каквото и да било!) Баба Марийка ми каза обаче, че идва от магазина, който предлага и разни топли закуски (принцеси и пр.), съобщи ми, че понеже й свършили парите, тази сутрин отишла пак (там закусвала всяка сутрин!) и казала, че няма пари; магазинерката обаче нищо не казала, а направо й подала голяма филия-принцеса (с кайма и кашкавал!) и голяма чаша горещ билков чай; казала й: "Няма да плащаш, бабо, бъди спокойна, магазинът те черпи като редовна клиентка!". Ето, че има и човечни хора, не казвам, че няма. (Дадох на баба Марийка 30-те лева, които имах в пормонето - за да изкара криво-ляво няколкото дни до пенсия, за жалост, този път 7-мо число, в което дават пенсиите, е в неделя и пощата не работи!) Винаги, когато и подам някакви пари, тя обаче ми казва: "Недей, и ти нямаш, ти с какво ще живееш??!", никога моята приятелка баба Марийка не е прибрала банкнотите без да каже това и да се опита да ми ги върне... 

Баба Марийка, както се вижда на снимката, на краката си имаше някакъв клин, който в това проветриво време изобщо не я топли. Иначе на главата имаше две топли шапки-качулки. Докато говорехме, трепереше леко от студ, а не беше толкова студено. Каза ми: "Много съм отслабнала, бях 40 килограма, сега я имам, я нямам 30 кг., като се хвана някъде по тялото, само кожа и кокали имам, няма никакво месо!". Тя иначе е много дребна, миниатюрна бабичка, обаче ето, създава огромни проблеми на нашето тъй прочуто с човеколюбието си общество (Пловдив, ако не знаете, се самопровъзгласи за "Град на доброто", ала в него, ето, добрите хора са крайно дефицитни, а пък специално в огромния 12-етажен блок на баба Марийка се оказа, че не живее нито един съсед със самарянски наклонности, все са свръхмодерни... комуноиди живеещите около баба Марийка нейни съседи-уж-человеци!) 

Попитах как бабата живее като в стаята, дето спи, липсват стъклата на единия прозорец, представяте ли си?! Тя ми обяви, че някак кара, живее някак, въпреки че нощем около нея свистят страшни ветрове, била се барикадирала с "разни дрехи", направила си била нещо като "гнездо" (тя наистина спи в нещо като висок бунар, изграден вместо с камъни с... пълни с боклуци найлонови торбички: цяло чудо е, че тоз висок "бунар" не е съборен още върху нея, щото ще я погребе, бабата ще се задуши под тежестта на тази планина от торбички!). 

Горката също така допълни: "Ангел, аз вече не спя, по цяла нощ слушам как вият ветровете из стаите и се ослушвам някой да не дойде, да разбие вратата и да ме... окраде!". Тя, с две думи казано, дежури по цяла нощ за да не я окрадат крадци (боклуците, с които е напълнила апартамента, в нейното болно възприятие са несметни богатства!)! (Апартаментът й не се заключва щото добрите й съседи направиха какви ли не подвизи да развалят катинарите, бравите и всичко друго, за което се сетите: те водят жестока хибридна руско-комунистическа и безпощадна война срещу "народния враг", срещу врага на тяхното щастие, каквато в очите им е баба Марийка!

Вчера получих мило, направо сърдечно писмо, подписано от зам.-кмета на Пловдив. В което за кой ли път "социалните грижи" в нашата прехвалена "социална държава" (по Конституция!) ми обясняват защо нищо не правят за да помогнат на намиращата се в трагично положение стара, болна (психично!), самотна, изоставена, вредна и мразена от всички "нормални хора" бабичка. Виновна за всичко, видите ли, според "социалните грижи" на тъй прехвалената ни "социална държава" била... самата баба Марийка, щото имала лош, несговорчив характер, щото обичала свободата и пр.! В крайна сметка, по логиката на въпросните "социални работници", на които не им пука за баба Марийка, виновен за ставащото с бабата съм... аз, да, моя милост е виновна, щото като човек, ползващ се с доверието на баба Марийка, не съм направил още нужното да я убедя да се съгласи да отиде в някаква "социална институция"!!! 

Сиреч, греха за всичко нося аз, никой друг, нито дъщеря й, нито синът й, които се опитваха да я убедят, но не успяха, само аз, дето, видите ли, единствен съм се ползвал с нейното доверие, не съм сторил нужното за да я накарам да подпише съгласие да влезе в старчески дом (прочее, като дъщеря й я убеди да влезе в старчески дом, бабата стоя там близо година и... избяга, а директорката на дома с висше удоволствие се отърва от нея като я накара да подпише, че не иска повече да живее в дома - и с чистата съвест на непорочен младенец я пусна да живее и да спи на улицата, на плочките на тротоара!). 

Това е. В заключение ще кажа, че колкото пъти съм повдигал тази тема пред нея, бабата категорично не иска и да чуе за старчески дом или за приют за бездомни! И е много упорита, да, няма как да бъде убедена в това (горката баба има един голям недостатък: обича свободата, а за този безценен Божий дар у нас се плаща винаги крайно жестока, тежка цена!) 

Ще завърша пак с това, че по дълбокото ми убеждение баба Марийка оцелява в тия напълно нечовешки условия на съществуване само благодарение на един фактор: Божията милост! Да, Бог пази баба Марийка и го прави, предполагам, неслучайно, твърдо смятам, че е цяло чудо това, че тя доживя до 91 години при положение, че начинът й на живот е в пълно противоречие с всички биологични, природни или хигиенни норми и закони на материалното битие. Да, друг човек ако три дни поживее в нейните уславия на четвъртия ден непременно ще умре, а тя живее така години наред; вие лично спали ли сте някога на плочките на тротоара? Е, баба Марийка спа месеци наред на плочките, сегашните условия на живот са дори май още по-лоши от проклетите плочки, щото този "бунар" е изграден от торбички, пълни с разлагащи се биологични отпадъци! 

Защо Бог дава живот на баба Марийка, каква му е целта го оставям като лесна задачка за вас, драги многоучени, културни и твърде добродетелни граждани на "Града на доброто" Пловдив. Аз лично, дето имам славата на... луд човек (и дори на мошеник, който хем си прави пиар на гърба на бабата, хем нищо чудно да се старае да й заграби апартамента!), смятам, че Бог прави всичко това щото ни изпитва. И щото тъй добрият наш Бог ни дава шанс да покажем, че сме човеци. 

Да, ама не, ний не желаем да се възползваме от този шанс да покажем, че сме човеци, нали така, драги ми многоучени заместник-кмете на "Града на доброто" Пловдив!? 

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo