Моя отдавнашна статия по конситуционния въпрос в България, която, разбира се, е останала непубликувана (имам смътен спомен, че може би я беше публикувал един монархически вестник, наречен ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, но не съм сигурен и затова нека смятаме, че е непубликувана).
Между другото наскоро се правиха промени в Конституцията, но не е ли поразително, че не само всички до един депутати, но и великите констуционалисти у нас, професори и прочие (като професорите Янаки Стоилов и Екатерина Михайлова!) ЕДИНОДУШНО МЪЛЧАТ за нерешения конституционен въпрос у нас, което, както и да го погледнем, показва това, че държавата у нас не е стъпила на здрави темели, поради което постоянно се клати и в удин момент нищо чудно и да рухне!
Казвам това като човек, който е преподавал десетки години ФИЛОСОФИЯ НА ПРАВОТО, ПОЛИТИКАТА И ДЪРЖАВАТА и много е мислил по тези тъй неприятни за мнозина проблеми...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Гледах интервю на проф. Екатерина Михайлова и тя там между другото каза, че в много европейски Конституционни съдилища имало членове, които били неюристи, а по-достойни граждани, та в КС да се чува гласа и на гражданите! Наистина, защо пък непременно всички в Конституционния съд трябва да са юристи, откъде-накъде само юристите могат да съдят, та нали всеки един човек има способност за разсъждение, нали всеки от нас постоянно СЪДИ що е истина, що е добро, що е хубаво, що е лошо, грозно, лъжливо?! По тази причина ми хрумва не е ли добре групата на небезразличните граждани да предложи на ПП-ДБ (пък и на ГЕРБ, които съвсем се оляха с напълно неподходящата кандидатура на Десито!) да издигнат за членове на КС господин Евгений Тодоров примерно? Или Ангел Грънчаров, да речем? Ето той с тази своя статия показва, че има позиция и то доста убедителна. Така че предлагам да помислим дали да не излезем с такава една инициатива, а, какво ще кажете?
Публикуване на коментар