Следователно историята на метафизичния бунт не може да се обърква с тази на атеизма. От определена гледна точка тя дори съвпада със съвременната история на религиозното чувство. Бунтарят по-скоро предизвиква отколкото отрича. Поне първоначално той не премахва Бог, просто му говори като равен с равен. Но не става дума за учтив диалог. Става дума за полемика, одухотворена от желание за победа. Робът започва с искане за справедливост и завършва с желание за владичество. Нужно е на свой ред да господства. Въстанието срещу собствения жребий прераства в мощно настъпление срещу небето за да бъде доведен оттам един пленен властелин - първо ще се оповести, че е свален, а после ще се произнесе смъртната му присъда. Човешкият бунт завършва с метафизична революция. Той върви от видимостта към действието, от дендито към революционера. След като Божият престол бива съборен, бунтовникът открива, че справедливостта, редът, единството, които напразно е търсил в рамките на своя жребий, сега ще трябва да сътвори със собствените си ръце за да оправдае свалянето на Бога. Тогава започва отчаяно усилие за да се основе империя на хората ако се наложи с цената престъпление. Това се съпътства от жестоки последици, от които за сега са ни известни няколко. Но тези последици не се дължат на бунта или поне излизат наяве само доколкото разбунтуваният забрави произхода си, измори се от тежкото напрежение между "да" и "не" и накрая се отдаде на отрицание на всичко или на пълно подчинение. В първия си порив метафизичното въстание има същото положително съдържание като метежа на роба. Нашата задача ще бъде да изследваме какво се случва със съдържанието на бунта в делата, които се позовават на него, и да изрази докъде водят неверността и верността на разбунтуваният към произхода му.Из 2-ра глава "Метафизичният бунт" на есето "Разбунтуваният човек" от АЛБЕР КАМЮ
(Подготвил за публикуване д-р Ст. Кючуков: Незнайно защо имам смътното усещане с аналогия от библейската мисъл "По плодовете ще ги познаете".
Благодаря ви за вниманието и за отделеното време! Приятна съботно-неделна почивка!
-----------------------
Най-опасното нещо при зависимостта ни от компютрите, от интернет е това, че милиарди хора се лишават от огромните предимства на живото човешко общуване - и на социалното такова. Докъде ще ни доведе това, какви кошмари то може да породи - симптомите за настъпилата грамадна деформация на човечността още сега могат да се разпознаят. (Примерно голяма част от младите хора не умеят да поддържат дълготрайни, духовно богати човешки и любовни отношения с партньор - за да създадат добро семейство!)
------
«Чуйте ме, приятели! Не бива толкова много да се прекланяте пред мен. Аз съм съвсем същият като всички вас, само дето съм по-добър!»
Даниил Хармса (1905—1942)
------
По голямата сметка всичко е само безумие; по малката сметка самото всичко не е нещо повече от безумие.
Мишел Фуко
-----------------
Животът побеждава смъртта по неизвестен за науката начин.
Даниил Хармс
---------
Жан-Пол Сартр ми каза веднъж, че много умните хора не са зли, злината предполага ограниченост, априорна глупост и, за мое изумление, времето само потвърди правотата на тези думи.
Франсоаз Саган
-------
Няма да ти се наложи да съществуваш ако не мислиш...
Рене Декарт
------------------
Колко много неща има на този свят, без които може да се живее!!!
Сократ
---------------
Човекът е животно, което си е загубило ума. От това безумие има два изхода: той може или да стане отново животно, или пък да стане нещо повече от човек.
Карл Юнг
---------------
Цялата беда на литературата е, че в нея има прекалено много смисъл. В реалния живот няма никакъв смисъл. (Олдъс Хъксли, "Геният и богинята")
----------------
Ето каква гримаса направил Декарт когато разбрал, че хората, които не мислят, също съществуват!
------------
Ако девойката има котка, то можете спокойно да се ожените за нея. Защото тя вече е свикнала да обича животно, което само яде и спи. (Сократ)
---------------
Любовта може заслужено да бъде наречена трикратен крадец: тя не спи, смела е и съблича хората до голо.
Диоген Синопский
-------------
Ние сме тези, на които се преструваме. По-внимателно избирайте своята маска.
(Кърт Вонегът преди да се отправи на война в 1940 г.)
--------------
Властта е като ламя, на нейните съблазни издържат само най-силните личности...
---------------
Най-здраво спят не тези, които имат чиста съвест, а тези, които изобщо не са имали съвест. (Григорий Чхартишвили - Борис Акунин)
--------------
И защо той нарича шизофренията болест? Нима не може със същия успех да я смятаме особен вид душевно богатство? Нима в най-нормалния човек не стоят поне десетина личности? И дали не само в това се състои разликата, че здравият ги потиска в себе си, а болният ги пуска на свобода?
И кого в дадения случай трябва да смятаме за болен?
Ерих Мария Ремарк, "Черният обелиск"
..........
И почему он называет шизофрению болезнью? Разве нельзя было бы с таким же успехом считать ее особым видом душевного богатства? Разве в самом нормальном человеке не сидит с десяток личностей? И не в том ли разница только и состоит, что здоровый в себе их подавляет, а больной выпускает на свободу?
И кого в данном случае считать больным?
Эрих Мария Ремарк, "Чёрный обелиск"
---------------
Всъщност Христос ни е дал пример, достоен за следване: Той разговаря с всякакви хора, дори с паднала жена, с какви ли не, пред всякаква публика е проповядвал Истината; тъй че би трябвало, доколкото Божието (духовното!) при нас е водещо, да разговаряме като Христос с всякакви хора като им помагаме да прозрат някои истини. И така ние, човеците, взаимно си помагаме и вървим по пътищата на живота - и на свободата.
-----------
"Съотношението между грамотни и неграмотни е константно. Само че, в наши дни неграмотните могат да четат и пишат."
Алберто Моравия
МОЯ РЕПЛИКА: Могат да четат и пишат, ама друг път!!! В твоята Италия може и да могат да четат и да пишат, но у нас не е така. Иди провери какво могат да напишат и как сричат 12-токласниците в което си искаш българско училище...
--------------
Горкият Мойсей...
---------------
Изгледах голяма част от това клипче. Момчето се е ориентирало към търговско-печалбарски подход в ютюбърстването. Прави продаваем продукт с невисоко ниво, нивото му е като на американската популярна практическа психология, т.е. е невисоко и прагматично ориентирано ниво. Тя е пълна с иначе умно изглеждащи неща, но които, ако се подложат на по-задълбочено критично осмисляне, се оказват общо взето глупости.
(Да не кажа "чалга-ниво", но нивото е крещящо дилетантско. Дилетант е лице, което болезнено и пристрастено се занимава с някоя наука или изкуство, а също така и лице, което упражнява дейности, свързани с тях, без да има необходимата професионална подготовка и специализирано образование.) Анализът на критичното мислене на това момче представлява общи приказки, които имат повърхностна общопознавателна, но доста ниска, в очите на разбиращия човек, стойност. А претенциите му са неоснователни. (Казва аз не съм философ, архитект съм, ама въпреки това ще говоря за нещо, което си мисля, че разбирам - вероятно щот аз си мисля, че всичко си разбирам; самочувствието му е кухо, така не бива!)
Ако искате, ще поговорим някога в дискусионния клуб за позицията ми относно американската популярна и прагматична практическа психология. Тя е пак търговия, но с мисли и идеи. Правят стоки (книги, клипчета), ориентирани с цел печалба.
Ако човек почне да се води от такива "рецепти за правилен живот", и почне да спазва правила от такива популярни книги, това е сигурен начин да стане ако не хептен нещастен, то поне доста посредствен и жалък. И безличен. Типовите, стандартни препоръки не помагат. Щото ний, индивидите, сме различни. При един нещо работи, при други не работи. А даже е и вредно.
Ще говорим някога ако искате.
-------------
Купих си и започвам да чета ето тази книга (това е третият том, първите два съм вече чел), чиито автор е моят състудент Стоян Николов. Съветвам ви да си набавите неговите книги ако, разбира се, истината за историята ни има някакво значение за вас...
-----------
Снимка на с. Марица, намиращо се в полите на Рила планина, родното село на моята майка. Много е красиво там, там човек е като в рая, поне такова е моето впечатление!
Започнали да пишат книга за с. Марица и аз си предложих помощта, понеже цал живот се занимавам все с това, с писане. Ето тук разбрах за тази хубава инициатива: https://www.facebook.com/permalink.php… Ще се радвам да помогна с нещо на авторите!
ДОБАВКА: Чудесно, но ето една препоръка, занимавал съм се с писане и редактиране на много книги: след всеки препинателен знак, точка, запетайка, има празен интервал; при тире - и от двете му страни има празен интервал. Ето това горе, което сте написали, е грозно заради това, че не сте спазили това най-просто правило. Успех ви желая! (Мога много да ви помогна за оформянето на книгата ако искате! Прочее, майка ми, Бог да я прости, е от Марица, а и имам много роднини там!)
---------------
Действительное чтение, продуктом которого является понимание, есть такой же творческий труд, как создание того, что понимается. И если это происходит, то там нет проблемы заимствования. Посредством книги, как выражался Пруст, мы читаем в самих себе. Книга, в лучшем случае, - оптический духовный инструмент, который приставлен к нашей душе, как к ней может быть приставлено увеличительное стекло, посредством которого мы начинаем двигаться в нашей душе, и если там воспроизводятся, или случаются, состояния понимания - а состояния понимания есть состояния с прогрессией, то есть состояния сходимости (отождествление), - то это есть то же самое, что быть автором (а не заимствовать мысли другого). __________
Мераб Мамардашвили "Лекции о Прусте"
Действителното четене, продукт на който се явява разбирането, е такъв творчески труд като създаването на това, което се разбира. И ако това става, там няма проблем за взаимстването (авторските права, плагиатстването, бел. моя, А.Г.). Посредством книгата, както се изразяваше Пруст, ние четем в самите себе си. Книгата, в най-добрия случай, е оптически духовен инструмент, който е насочен към нашата душакато към нея може да бъде поставено увеличително стъкло, посредством което ние започваме да се движим в нашата душа, или ако там се възпроизвеждат, или се случват, състояния на разбиране - а състоянията на разбиране са състояния с прогресия, тоест състояния на съвпадение (отъждествяване) - то това и е същото като да си автор (а не да взаимстваш мислите на другия).
__________
Мераб Мамардашвили, "Лекции за Пруст"
Тук е цялата книга на Мераб Мамардашвили
--------------------
Много културен станАл Ицо Мамата бе: една другарка го блъсна в Кауфланд и он не я напсувА, представяте ли си?! Ах, какъв нравствен прогрес е постигнАл, бравос! Ах, колко радостно е това, че е забравИл да псува така хубаво?! Това ли ще ми кажете, наивници? Я си помислете още малко. Щот на мен ми се чини, че това е симптом за кошмарна деградация. Защо ли? Ето защо: Таваришчи, виждате ли колко е опасно българин да живее в лошата Европа и трижди по-лошата Америка: даже Ицо Мамата почна лека-полека да губи българщината си и накрая стана цивилизован и културен! На мен лично културно, възпитано усмихващият се в рекламите Ицко ми се вижда скучен, ах, колко велик беше он когато псуваше наляво-надясно като каруцар: истински българин беше он, нали така, другарки и другари българи! А сега е станАл като европеец, културен, скучен, типов, ех, мъка, мъка е това, другари и другарки! Нали споделяте моята патреотична преценка? Даже нещастника Рачков е веч по-българин от тоз изрод Ицо, носещ някога тъй вдъхновяващото име "Ицо Мамата"!!! Тъжна работа, плаче ми се даже! Да си поплачем малко, а?
----------------------
Уффффф.... Стига толкова, а? Аз се изморих да копирам и да слагам тук следите от моите активности във фейсбук от уикенда. Който иска да следи редовно какво коментирам, какво съм казал, чел, с кого и как съм спорил и т.н. може всеки ден да ходи и да поглежда моята страница във фейсбук. Която сякаш вече почти изцяло замести блога ми, ето този блог. Дали има в наше време нужда от блогове след като творението на г-н Цукърбърк ги помете като ураган и почти нищо не остана вече от тях? Ето още един пункт, по който може да помислим заедно, защо пък не?
ЗАБЕЛЕЖКА: По-горе ония изказвания, за които не е посочено име на автора, са мои, принадлежат на мен, А.Г. И преводите на български в повечето случаи са мои.
Приятно четене и приятни размисли ви желая! А който иска да коментира, да каже какво мисли, може да го направи като текстови коментар било тук, под публикацията, било на моята страница във фейсбук, било на моите ютюб канали, ето ги всичките:
https://www.youtube.com/@angigog/
https://www.youtube.com/@AngelGrancharov/
https://www.youtube.com/@angelgrancharov874/
https://www.youtube.com/@Paralel42/
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология
и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас,
гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар