Пълната форма на въпроса в заглавието, непобираща се по-горе, е:
Как намирам изход от стреса, от депресията, от екзистенциалните кризи: ще спася ли от провал живота си?
В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!)
Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи...
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig )
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове:
https://www.youtube.com/@angigog/
https://www.youtube.com/@AngelGrancharov/
https://www.youtube.com/@angelgrancharov874/
https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
13 коментара:
Пашев и Лудия този път надминаха себе си:
https://www.youtube.com/watch?v=fPBgMfOIbZE
Пашев бил "бяла лястовичка"... 🙂
Тресем се яко от смях, държа се с нокти за кожения диван, да не падна от него!
🙂 Тия се оляха хептен. Нали уж дебатът беше за техната велика идея за партнирането на овците и вълците, т.е. за АРД? А те си изливат емоциите по повод на нас...
Да, щял още да е жив Воденичаров, ако не сте му попречил, изби рибата! Ще умра от тия глупости!
академик Пашев е младия професор Вучков
приликите са очевидни.
пашев се похвалил че бил пийнал преди записа, затова бил леко зачервен
Аз съм бил попречил на Воденичаров да приеме швейцарския социален модел, по тази причина и той станал жертва на системата; ако беше приел швейцарския социален модел, сега щял да бъде жив... значи аз съм виновен за смъртта на Воденичаров? Боже мили, какви глупости?!
Пашев защо си беше турил една палма на главата? 🙂 Тя да не символизира лавровите венци, с които требва да бъде увенчана тъй умната му глава? 🙂
Мечтае си за Аруба пича...
Май това му е мечтата за най-щастлив живот: да лежи под палма на тихоокеански остров, голи мадами да го галят по тумбака, а той да дъвче кебапчета и пържоли...
ха ха ха хааа...
Уважаеми г-н Грънчаров,
аз мисля че сте длъжен да направите кратък видео-отговор на днешното предаване на Пашев.
Ако не заради вас, то поне заради паметта на покойния ви приятел Воденичаров, който също беше намесен...
Публикуване на коментар