Какъв документ изпратих тази сутрин до Комисията за защита от дискриминация?

Тази сутрин изпратих следния документ до съответните органи и длъжностни лица: 

До доц. д-р Ана Джумалиева – Председател на КЗД, kzd@kzd.bg

До проф. д-р Галин Цоков, министър на образованието и науката

ДО МЕДИИТЕ

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров

Адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, Ж.К. Тракия, бл. 2.., вх. ..., ап. ..., тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg

Уважаема госпожо Председател на КЗД,

Уважаеми г-н Министър на образованието и науката,

С настоящата жалба сезирам МОН и Комисията за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство във възможностите понеже съм дискриминиран от г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив и подведомствени нейни служители, директори и експерти от РУО-Пловдив.

Излагам следните обстоятелства, на които се основава жалбата ми:

1.) През целия си живот съм работил като учител по философия и гражданско образование (а също и като преподавател в ПУ). От опита си като учител постепенно стигнах до убеждението, че образователната система у нас се нуждае от дълбока, същностна промяна, от непосредствена и практическа реална демократизация, декомунизиране и либерализиране на отношенията в конкретните общности, занимаващи се с обучение, образование, възпитание, насърчаване на личностното израстване на младите хора, т.е. в училищата. Аз съм привърженик на концепцията за свободното, за демократичното образование, която е развита от проф. Яков Хехт. Участвал съм в изяви на Общността за демократично образование у нас. Своите възгледи, както и конкретните инициативи, които съм предприемал в своята работа като учител, съм изразил в поредица свои книги, посветени на реформата в образованието, както и в блоговете ми, а също и в издаваните от мен списания, именно списанията ИДЕИ и HUMANUS.

.

2.) Бидейки активен и като учител, и като гражданин, и като публичен философ (блогър и ютюбър съм, от много години поддържам активно свои блогове и канали в ютюб, в тях изразявам своите позиции не само по проблемите на образованието, но и като гражданин, т.е. политическите си разбирания), в един момент бях подложен на поредица от репресии, станах жертва на кампания по моето професионално и личностно дискредитиране от страна на директорката на пловдивската ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“ г-жа Стоянка Анастасова, училището, в което работих от 2000 до 2014 г., а след това, след първото ми уволнение и възстановяването ми на работа от ВКС, и от 2016-2017 г.); тази именно властваща особа, насърчена и вдъхновена от ръководството на РУО-Пловдив в лицето на началничката г-жа Иванка Киркова и от експертката по философия г-жа Антоанета Кръстанова (които не си изпълниха задълженията да озаптят произвола самозабравилата се самовластваща администраторка!), след като си позволи да ме подложи на най-грозен административен тормоз и терор в крайна сметка на два пъти (май 2014 г. и март 2017 г.) ме уволни по сюрреалистичния параграф „липса на качества да бъде учител, не става за учител, напълно некадърен да бъде учител“; аз фактически бях противоправно и незаконно бях лишен от преподавателски права, бях остракиран години наред от образователната система, бях превърнат в дисидент спрямо нея, което нямаше как да стане ако г-жа Иванка Киркова и г-жа Антоанета Кръстанова си бяха изпълнили задълженията като висшестояща властваща инстанция. В резултат седем години (!!!) бях безработен като учител, кандидатствах за това време поне 30-40 пъти за обявени вакантни места за учител по философия в училища в Пловдив и областта, но почти винаги даже не бях допускан дори до събеседване; безброй пъти съм настоявал г-жа Киркова и г-жа Кръстанова публично да свалят стигмата (която директорите на училища така стриктно спазваха!), но те не си мръднаха и малкото пръстче да направят нещичко в тази посока, нещо повече, насърчаваха беззаконието! (По тази причина ми се наложи да си търся работа като учител в други области, примерно бях известно време учител в гимназия в София!) Очевидно въпросните властващи администраторки от РУО-Пловдив и подведомствената им директорска мафия бяха вдъхновявани в тия свои действия от чисто политически мотивирана ненавист (промяната в образованието е политически въпрос!), да не говорим за това, че те се изживяваха като цербери, като пазители на тъй комфортната за тях (и за самовластващата образователна бюрокрация, имаща пълния властови монопол!) ретроградна и вредна за младите хора, банкрутирала при това, административно-командна и по естеството си чисто съветско-социалистическа образователна система.

3.) За да си защитя правата в предишните години не само съм сезирал безброй пъти омбудсмана на Пловдив и омбудсмана на Република България, също така Комисията за защита от дискриминация, Министъра на образованието и науката, но и се видях принуден да водя много съдебни дела, почти всички завършили със съдебни решения (с изключение на едно-единствено!) в моя полза; съдът ме връщаше на работа, отменяше противозаконните заповеди, но директорката на ПГЕЕ „ТЕТ Ленин“ и покровителстващите я висшестоящи властнички от РУО-Пловдив отново ме уволняваха. В крайна сметка успяха да намерят съдия във Върховния касационен съд, именно печално известния съдия Борислав Белазелков, който с безпрецедентно по одиозността си решение узакони произвола на самозабравилите се пловдивски властнички.

4.) През февруари 2023 г. след като за обявеното вакантно място за учител по философия и гражданско образование нямаше друг кандидат, бях назначен (по заместване) в ПГ „Петър Парчевич“ в гр. Раковски. Под натиска на г-жа Иванка Киркова (сезирана от група учители, водени от учителката по история с най-сърдечни русофило-комунистически убеждения г-жа Мария Сотирова, с тази групичка учители бях влязъл в остър конфликт понеже те безцеремонно всяко междучасие ни досаждаха в учителската стая с папагалско повтаряне на всички до една опорки на руската пропаганда!), та значи по нареждане на г-жа Иванка Киркова (която изцяло и напълно се солидаризирала, по думите на публично похвалилата се в учителската стая руско-комунистическа агитаторка Сотирова, с техните искания да бъда незабавно изгонен от училището!) аз принудително бях изпратен в пенсия в първия ден, в който навърших възрастта за пенсиониране! В същото време не само в ПГ „П. Парчевич“, но и в много училища в Пловдив и в Пловдивска област, немалко пенсионери и пенсионерки работят по пълен договор, което, разбира се, доказва обстоятелството, че г-жа Иванка Киркова, настоявайки за моето незабавно изгонване от училището, е проявила най-безцеремонно дискриминационно отношение и поведение!

5.) Във връзка с казаното настоявам г-жа Киркова да представи в КЗД информация за това колко учители на пенсионна възраст работят в училищата на Пловдив и Пловдивска област, на мен такава информация, убеден съм от нейното отношение към моята персона, демонстрирано през годините, тя няма да даде, независимо от предписанията на Закона за достъп на гражданите до обществена информация.

6.) Настоявам КЗД да разгледа моя казус и да постанови съответното решение, в което да накаже въпросната властваща персона, именно г-жа Иванка Киркова, за това, че ме подложи на толкова грозен акт на нескривана дискриминация!

7.) Към настоящето представям поредица от документи, с които съм сезирал съответните институции за незаконните действия на посочените длъжностни лица, а също така и документи, с които Общността на небезразличните граждани е настоявала за спиране на произвола, осъществяван от тях, т.е. от г-жа Иванка Киркова и от г-жа Антоанета Кръстанова.

 

8.) Добавям следното: за да отмъстят на мен, властващите в образованието в Пловдив уволниха (един месец след второто ми уволнение през месец март 2017 г.!) от постоянно учителско място и моята съпруга, която има две магистратури, по начална училищна педагогика и по английски език. Интересно е да се разбере, че съпругата ми беше уволнена от шефката на Синдиката на работодателите в образованието към КНСБ, т.е. от синдиката на директорите на училища (аз го наричам директорска мафия!), именно от г-жа Е.Делинова, директорка на ОУ "Пенчо Славейков" в гр. Пловдив. Още по-интересно е това, че вече 7 години съпругата ми не може да си намери работа като учителката, т.е. вече 7 години е безработна, въпреки че, примерно, на много места в училищата на Пловдив и областта учители-неспециалисти, примерно, водят дори часове по английски език. През цялото това време тя подава документи за всяко обявено вакантно учителско място по нейните специалности и много често даже и не я допускат до събеседване, до интервю! Това ако не е пример за потресаващо нагла дискриминация, сполай му кажи! Ще добавя и това, че моята съпруга е убедена, че моите опити да си защитя правата, че моите борби със самозабравилата се властваща образователна бюрокрация са единствената причина за това, че тя е така грозно наказана - за да отмъстят на мен наказват нея, репресират и нея! Правете си сметка как понася тази несправедливост тя, която толкова много обича работата си. Ето как: всеки 15 септември и всеки 24 май съпругата ми прекарва на дивана в хола, тихо плачейки; пиша това, разбирайки добре, че то няма да трогне никой... 

Декларирам, че към момента на подаване на жалбата или сигнала до Комисията не съм завел съдебно дело със същия предмет между същите страни.

За верността на горното се подписвам.

18 февруари 2024 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

 

 

Добави в Svejo