Еужен (Евгений) Минковский (Minkowski, Eugène, 1885 - 1972) — изтъкнат френски психиатър с полски произход.
През март 1915 г. Минковский пристига в Париж, встъпва във френската армия. Бидейки на война, започва да пише бележки под общото име "Смъртта" («La mort»), които по-късно, в преработен вид, влизат в книгата "Преживяваното време" («Le Temps vécu», 1933).
Вървейки след Бергсон, той развива идеята за това, че психологичните феномени могат да се разберат като се изхожда, от една страна, от феномена на времето, доколкото преживяваното време е, по същината си, синоним на самия живот, е "ставане" в бергсоновия смисъл, а от друга страна, като се съпоставят нормалното и патологичното. Опирайки се на идеите на Бергсон и Хусерл, той разработва своеобразен вариант на философска антропология, в основата на който лежи понятието за преживявано време и вижда задачата на човека в това да се научи спонтанно и свободно да живее във времето.
Минковский се стреми да определи природата на различието между психиката на болния и здравия човек. Изследването на разстройствата на психиката се осъществява от психиатра по пътя на "интиутивната симпатия", т.е. чрез такова проникване в съзнанието на човешката личност, което позволява да разбере болния и правилно да води лечението му.
Наред с такова интуитивно знание е необходим, според Минковский, и феноменологичен анализ на самата структура на синдрома и на идеите, родени от бълнуването, на пространствено-времевите отношения, в които съществува човешкото "Аз".
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар