Неколцината анонимни мерзавци-оплювачи, които успяха да откраднат фейсбук-групата в моя подкрепа, създадена от приятеля ми Райчо Радев от Перник преди години, а после я превърнаха в порядъчно оцапан руски нужник с тъпото заглавие ИСТИНАТА ЗА СГЛОБКАТА (там препубликуват предимно простотиите, мръсотиите и дивотиите на парцала ПИК!) напоследък имат нов хит: моя милост бил... "доносник", бил "агент от ДС с кличка Альоша", моля ви се! 🙂 Повтарят го постоянно, сякаш това са думи от химна на СССР. Стигна се дотам, че "агентологът" Георги Жеков (който също ме плюе публично ден и нощ, но на основание на това, че единият ми дядо е бил някога комунист!) проверил в сайта на Комисията по досиетата и се оказало, че немало данни да съм бил агент. Да, ама объркал презимето ми, ще се наложи да прави нова проверка. Ето в тази връзка какво писах на общ познат, който има връзка с тъй великия "антикомунист" Жеков, с извинение (аз, прочее, изобщо не се плаша от такъв род глупави компромати, но им обръщам внимание по чисто изследователски и научни, така да се каже, подбуди, изследовател на комуноидната и путинофилска психопатология съм!); та ето моя коментар по този повод, в който има момент с известен немаловажен възпитателно-психологически смисъл:
🙂 Жеков се е объркАл, презимето ми не е Георгиев. 🙂 Иванов е. Нека ако иска да проверява и за мен дали съм бил агент. (Аз имам служебна бележка, издадена в далечната 1992 г., когато министърът на вътрешните работи Йордан Соколов малко преди да падне правителството на Филип Димитров издаваше служебни бележки дали си бил в ДС или дали си бил разработван от ДС, аз се възползвах, в бележката пишеше, че няма никаква информация за моя милост, трябва да я намеря тази бележка, но не ми се рови в моя огромен архив!) Но мерзавците публично дърдорят по мой адрес че съм бил, видите ли, доносник, бил съм писал доноси когато бях асистент по философия в ПУ. 🙂 В тази връзка се налага да кажа публично следното:
Вярно, аз и тогава, и досега много пиша, но пиша предимно есета, статии, книги. Доноси не съм писал никога. Писал съм обаче много жалби и сигнали до властващи длъжностни лица (ректори, кметове, прокурори и какви ли не още: небезразличен гражданин съм, сиреч, не съм мижитурка!) под формата на отворени писма. Това е нещо друго, а не донос (доноса като жанр на мерзавците не е мой литературен жанр по простата причина че не съм мерзавец!).
Казвам това, щото нали знаете как действат слуховете. Казва за теб някой мерзавец някъде: "Сестрата на тоя е корва!", 10 мерзавеца, които те мразят, канечна, го повторят, иди обяснявай след това на лековерния народ, че нямаш сестра - ако си нямаш работа де! В крайна сметка за теб ще остане съмнението, че "има некаква истина в това, че сестра му най-вероятно е ко(у)рва", чуят ли ти името, ще си казват: "Ооо, та това е оня, за който хората говореха, че сестра му е корва?!".
Ето от този народно-психологически механизъм се ползват мерзавците-оплювачи - за да оцапат човека. Особено ако този човек е личност, т.е. е много дразнещ.
Прочее, хубава тема за дискусия е "Кога човекът е личност?", предлагам ви я. Смята се в нАуката, че щом си човек, значи си личност, но това съвсем не е така, в някакъв смисъл е така, но в друг не е. Аз деля хората на два типа: личности и комуноиди. Комуноидът личност не може да бъде. А дали комуноид може да се преобрази в личност и как би могло да стане това? също е чудесен въпрос за обсъждане...
Всяка сутрин, живот и здраве да е, заседава Философският дискусионен клуб, в който неколцина (засега) приятели обсъждаме какви ли не, но предимно особено важни човешки, световни и също така и български въпроси. Започваме към 8 часа, мястото е в ютюб-канала ПАРАЛЕЛ 42, пишете това име в търсачката на ютюб и ще го намерите; там има записи на много дискусии по какви ли не теми, има и записи на мои беседи по много теми.
Та заповядайте в това място, където се събираме личности, за които философията не е досадно учено и претенциозно празнословие, а е търсене на истината по най-важните въпроси - за човеците, искащи да са личности, а не мижитурки.
Правим всичкото това, щото ни се иска да помогнем с нещичко за превъзмогване на безразличието, което души и трови живота на нацията ни, която страда в ерата на посткомунизма така, както не е страдала може би дори в ерата на самия комунизъм (щото сега е пълно с хора, които са със съвсем объркани глави от руската пропаганда и от интернетни кагебистки конспирации, главите им са като препълнени с какви ли не гнусотии боклукчийски кошчета!).
В нашия клуб сме личности, които са небезразлични граждани, иска ни се нашата общност да става все по-голяма и по-влиятелна. Смятаме, че този е верния път: без поврат в душите, в съзнанията няма как да настъпи поврат към добро и в живота ни.
Елате и вие при нас, ще се радваме да дойдете и да покажете, че сте личност и небезразличен гражданин, а не сте жалка мижитурка!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Лъжеш. В тази публикация няма и едно вярно твърдение.
до цент Пашов, небезразличен гражданинъ.
Публикуване на коментар