Защо казването на истината е акт на мъжество: нима честно говорещият истината е безумец или глупак?

 

"Имайте смелостта да говорите истината където и да се намирате: защото това ще ви направи свободни." (Мишел Фуко) Какво ще кажете за нашето мило и свидно Отечество, което е затънало в лъжи и измами? 

Проблем ли е казването на истината като човешка проява, като човешко поведение? Кой може да каже истината? Защо е такава рядкост казването на истината? Нима честно казващият истината е безумец - или е дързък, е смел до безпаметство? Сократ примерно плаща с живота си за това, че цял живот честно е казвал истината. 

"Паресия" се употребява предимно в положителен смисъл като казване на истината, където гаранция за истинността, подразбирана в случая, е не доказателството, а куражът на оня, който казва истината. Паресията е предизвикателство и риск в лицето на тиранична власт; да заложиш името и живота си за онова, което казваш, и този залог, тази хармонична връзка между истината и личността, е убедителността на паресията. 

Тази убедителност идва от нещо като онтологическа хармония между онова, което казвам и онова, което съм. 

"Говорещият използва свободата си и избира откровеността пред уговорките, истината пред преструвката или мълчанието, смъртния риск пред живота и сигурността, критиката пред ласкателството, моралния дълг пред собствения интерес и моралната апатия." (Фуко) 

Да се говори истината се оказва само по себе си акт на смелост. 

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) 

Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... 

Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 

Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig ) 

Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 

https://www.youtube.com/@angigog/ 

https://www.youtube.com/@AngelGrancharov/ 

https://www.youtube.com/@angelgrancharov874/ 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo